#ревю 📖 „Умберто Еко, „Средновековното мислене“. Чудесното издание на издателство „Изток-Запад“ предоставя над 3 кг мъдрост от един действително задълбочен познавач на най-различни аспекти от живота и културата на Средновековието. Една от много малкото книги, чието бавничко четене ми докарва буквално физическо усещане за скоростно образуване на нови мозъчни гънки… И за голямо естетическо удоволствие в хода на този процес.
*****
„…Питах се дали след една поредица от студии, които претендират за известна научност и са предназначени за учените, мога да прибавя поредица от по-маловажни статии с популяризаторски и екстравагантен характер – нещо, което би препънало всеки начинаещ с аспирации за университетска кариера. Но на възрастта, на която съм, мога да си позволя да наруша добрите маниери и добрите нрави (какво рискувам в крайна сметка, най-много да ме поставят под домашен арест!). Затова и отстъпих пред това изкушение – преди всичко защото в статии, които нямат претенции за „академичност“, понякога се крият идеи, които си заслужават; и на второ място, защото тази трудна за четене книга може да попадне и в ръцете на човек, който не е медиевист, и на този случаен читател бих желал да предложа едно по-достъпно и по-чаровно въведение в културата на Средните векове.“
*****
„…Средновековните мислители не са били така театрални, считайки, че оригиналността е била грях на гордостта (и от друга страна, през тази епоха да поставиш под въпрос официалната традиция е означавало да поемеш известен риск, не само академичен). Но средновековните учени (и казваме това само за онези, които още не са го разбрали) също са били способни на полети на мисълта и гениални хрумвания.”
*****
„…Или пък специфичния текст на Гилберт Холандски, който със сериозност, която само на днешните ни съвременници може да се стори пропита с известно лукавство, определя какви трябва да бъдат пропорциите на женските гърди, за да бъдат харесвани: „Красиви са всъщност гърдите, които стърчат слабо и са умерено издути […] пристегнати, но не сплескани, леко събрани и без възможност да се полюшват. (Sermones in Canticum 31, PL 184, col. 163)”
*****
„Трудно е днес да се разбере това разграничение между красота и полза, красота и доброта, pulchrum и aptum, decorum и honestum, с което изобилстват схоластичните дискусии и трактатите по поетическа техника…“
Потвърждавам, трудно е и за мене. Създава една специфична болка във врата, от упоритото взиране все по-нагоре… Но все пак продължавам това извисяване – нали и никой не е обещавал да бъде лесно. 🙂
Вярвам, че книгата може да бъде истинска находка за всички любознателни и ценящи читатели.“
Ревюто на Drago Konstantinov е публикувано в групата „Какво четеш“: https://rb.gy/dgthhp
