Списание Арт новини

Издателство. ,,Разпер,,

ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА

Всичко – всяка постъпка, всяка дума и всяка мисъл, се връща при онзи, който го е изпратил.

Формата на „въздаянието“ може да е всякаква, но смисълът на посланието е ясен.

Каквото повикало – такова се обадило. Въздаянието е неизбежно.

Онова, което е извършил, непременно ще стигне човека.

Извършил е злина, и тя му се връща, догонва го. Добре е това да стане веднага, така върнатото зло ще равнозначно на извършеното. Ако злината го гони дълго, тя става още по-силна.

Сътворил си добро, то се връща. Също не веднага. Но по някога се случва обратното; например  си нахранил просяк, а той хвърля камък в гърба ти. Но не се тревожи, ще се върне твоето добро. Прости на просяка и забрави. Доброто ще те догони в момент, когато ти е най-необходимо. Ще получиш спасение откъдето не си очаквал. Или съдбата ти ще се усмихне. Ти хвърляш доброто във водата, създаваш вълна, която ще стигне до твоя бряг.

Лошите думи, осъждането, интригите, сплетните – всичкото това се връща при онзи, който ги е изпратил.  Просто веднъж животът му ще се разруши, въпреки че е смятал, че щастието му е обезпечено.  Той е разрушавал чужди животи и малко по-малко всичко му се връща. Малко по-малко получава от чуждата болка, още и още. Жертвата вече се е оправила и продължава да живее. А който е задействал злото, няма да се оправи, защото ще отговаря за всички, на които е сторил зло.

Добрите думи се връщат с добро. Добрата дума сто врати отваря. Думата може да излекува, може да спаси и да помогне. Който е добър към другите, самият живот го води и поддържа, защото той е нужен и за много хора е спасителен и полезен. Благодарение на него хората стават по-добри, променят се, дори без да го забелязват.

Мислите също се връщат обратно, носейки в себе си вложеното в тях послание. Затова добрият човек може да бъде нещастен, защото има навика да тъгува и се разстройва по всякакъв повод, да изпада в униние и  при него се връщат мисли за неприятни и тъжни събития. Такива писма получава той – със сиво небе над главата и студен дъжд. Защото не вярва в доброто или е вярвал някога, но сега е престанал да вярва в него. Хубавото не е изчезнало, просто чака да му напишат писмо и да и спомнят за него.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *