ЗАЩО Е ПО-ДОБРЕ ДА НЕ ЧЕТЕМ БИОГРАФИЯТА НА МАРИНА ЦВЕТАЕВА
Марина Цветаева е една от най-знаменитите поетеси в Сребърния век. Повечето читатели познават нейната любовна лирика, в която са запечатани дълбоки душевни преживявания, противоречивост и парадоксалност. Поезията на Цветаева е изповед на човек, който умее тънко да чувства и да предава това в стихотворенията си.
Но в биографията на поетесата има страници, за които нейните фенове не обичат да говорят.
Цветаева и нейните страсти
През целия си живот Марина Цветаева робувала на страстите си. На 19 години се омъжила за 20-годишния Сергей Ефрон; любовната им връзка бил покрита с мистика. През 1911 г. Цветаева предрекла, че ще се омъжи за човек, който й подари сердолик. Ефрон действително й подарил този кристал.
Следващата година те се оженили и се родила дъщеря им Ариадна.
Но през 1914 г. Цветаева се запознала със София Парнок. Наложило се Ефрон да се примири с лесбийската страст на съпругата си. Парнок не била единственото увлечение на поетесата, но след всеки роман тя се връщала при мъжа си. Отношенията й с Парнок продължили две години. В този период Цветаева написала цикъла стихотворения „Приятелката“, но взаимната ревност и недоразбиране разрушили връзката им.
Отношението на Цветаева към децата й
Отношението на Цветаева към дъщерите й е един от най-спорните епизоди от биографията й. Литературното творчество винаги било на първо място за нея. Над текстовете работела старателно, към писането се отнасяла отговорно. Презирала материалния бит.
Цветаева се опитала да превърне Ариадна в гений; тя действително била надарена и рано започнала да пише стихотворения; някои от тях поетесата включила в книгата си „Психея“.
Периодът 1912-1917 г за Цветаева бил щастлив, защото можела свободно да се занимава с литература, а битовите проблеми легнали на плещите на домашната помощница.
Но след революцията всичко се променило. Цветаева останала без прислуга и пари, а родила и втора дъщеря. Първата си дъщеря Ариадна поетесата боготворяла, а втората чувствала като тежест.
Ето какво писала Цветаева в дневника си: „Ирина! – малко мисля за нея, никога не съм я обичала истински, винаги ме е дразнела нейната тъпота (все едно в главата й тапа е заседнала)…“
Глад, бедност, неопределеност за бъдещето – всичкото това се стоварило върху Цветаева. По това време мъжът й участвал в Белогвардейското движение и поетесата останала съвсем сама.
Приютът
През 1919 г. Цветаева дала дъщерите си в приют. Тя се оправдала, че там децата й ще са нахранени и ще се чувстват по-добре. Ариадна се разболяла. В дневника си поетесата изразява разочарованието (представяте ли си?!), че не се е разболяла Ирина…
Тя взела вкъщи Ариадна, а Ирина скоро починала в приюта от глад.
Поетесата написала сърцераздерателни стихове за смъртта на дъщеря си, но не отишла на погребението й.
През 1920 г. Цветаева писала: „Историята на живота и смъртта на Ирина е на едно малко дете, на което не му достигна любовта в света…“
Следващата записка е красноречива: „За всичко е виновен моят авантюризъм, лековатото отношение към трудностите. Когато на тебе ти е леко, не виждаш, че на другия му е трудно. И накрая – аз бях изоставена! Някои имат мъж, баща, брат – а аз имах само Аля и тя беше болна; цялата се потопих в болестта й – и ето Бог ме наказа…“
Животът на Цветаева бил пълен с противоречия. Тя била лесно увличаща се натура, не искала да се смири с пошлостта и инерцията и се стараела да не ги забелязва. Жертви на това отношение станали най-близките й хора.
Но не бива да се забравя епохата, в която живя Цветаева, както и трагичния финал на живота й. Всичките й преживявания са намерили отражение в поезията й – силна, страстна, проницателна. Вероятно има хора, които отблъсква биографията на поетесата, но вече над 100 години нейната поезия малко хора оставя равнодушни.
Не е ли по-добре да не четем биографиите на писателите и поетите, а да се наслаждаваме на творчеството им. В тях има много факти, които разочароват и огорчават.
