ШОКИРАЩИ ФАКТИ ЗА ВЕЛИКИ МУЗИКАНТИ
Много факти в живота на Чайковски, Лист, Менделсон и др. няма да научите в училище
1. Ференц Лист изпращал на феновете си кучешка козина вместо къдрици от своята коса
Унгарският композитор Ференц Лист се радвал на огромна популярност и имал много поклонници. Буквално го преследвали тълпи след неговите изпълнения. Всеки път, когато започвал да свири, фенове се опитвали да откраднат струна от пианото, за да си направят амулет, биели се за носните кърпи и ръкавиците му…
Жените го засипвали с любовни послания и със сълзи го молели да им подари къдрица от косата си за спомен.
Лист си помислил, ако на всяка екзалтирана дамичка подарява част от косата си, може един ден да остане плешив. И решил да си вземе куче. Когато го молели да изпрати къдрица, той стрижел нещастното животно и в плик изпращал снопче от козината му.
2. Няколко произведения на Менделсон принадлежат на сестра му Фани
Менделсон се прочува благодарение на сватбения марш. Освен него той написал пет опери, десетки симфонии, съчинявал музика за хорове и орган; с една дума бил продуктивен композитор. Сестра му Фани също съчинявала музика, но била известна повече като певица, въпреки че написала трио и квартет за пиано, оркестрова увертюра, четири кантати, над 125 пиеси за пиано и около 250 песни.
Голяма част от тези творби не били публикувани, докато Фани била жива. И те били подписвани от брат й. През 19 век обществото било убедено, че жените няма какво да правят в музиката, освен ако не са певици. Не могло и да става дума една жена да стане композитор. Бащата на Фани и Феликс – Авраам Менделсон, също бил непоколебим по този въпрос.
Феликс нямал високо мнение за способностите на сестра си. Но под творчеството й се подписвал с нейното знание и съгласие, защото музикалните критици за нищо на света не биха признали творбите на жена. През 2010 г. музиковеди изучили оригинал от ръкописа на „Пасхална соната“ и установили, че тя е дело на Фани.
3. Черепът на Йозеф Хайдн бил похитен от гроба му
Хайдн е прочут австрийски композитор, който е основоположник на музикалните жанрове симфония и струнен квартет. На основата на негова музика бил създаден химнът на Германия. Хайдн бил учител на Бетховен. Написал 104 симфонии, 52 сонати, много творби за клавесин и клавикорд, живял 77 години и починал през 1809 г. във Виена. Точно тогава в града влизала френската армия водена от Наполеон Бонапарт.
Композиторът никога не губел присъствие на духа. Когато близо до дома му паднало оръдейно топче, той успокоявал слугите: „Не се бойте, деца мои, защото там където е Хайдн, никаква беда не може да се случи.“
Заради френската окупация, Хайдн бил погребан в обикновен ковчег и нямало време да се провеждат пищни прощални церемонии.
През 1820 г. принц Николаус Естерхази Втори се заел да препогребе любимия си композитор в семейната резиденция в Айзенщадт и изпаднал в ярост, когато се оказало, че в ковчега липсва главата му…
Разследването установили, че веднага след погребението главата на композитора била открадната от Йозеф Розенбаум и Йохан Петер, фенове на френологията, която днес е определена за псевдонаука, тъй като грешно смята, че интелектуалните способности на човека зависят от структурата на черепа. Петер подкупил гробаря, който му предал главата, и с удоволствие констатирал, че в черепа на Хайдн, „музикалната зона е напълно развита“. Принцът изпратил в дома на Розенбаум и Петер полиция, но Розенбаум скрил черепа в сламен дюшек, върху който легнала жена му, която убедила жандармите, че се чувства зле и те не обискирали кревата. Розенбаум им подхвърлил чужд череп, оставяйки черепа на Хайдн у себе си. Принцът не се усъмнил, че погребва чужд череп, който дори бил на жена. Истината била разкрита през 1954 г. Истинският череп на композитора бил открит и препогребан. Но оставили в ковчега и черепа на непознатата дама.
4. Люли неволно се убил с диригентска палка
Жан-Батист Люли е известен на феновете на класическата музика като един от водещите представители на френското бароко. Той бил любимец на Людовик Четиринайсети – „краля Слънце“, създал френската национална опера и е автор на много балетни постановки. Но съдбата на този композитор е трагична. Не му провървяло с диригентската палка. Веднъж кралят се разболял и когато оздравял, пожелал да прослави Всевишния за възстановяването си и Люли написал за краля произведението Te Deum.
Когато величеството се вдигнало от постелята, композиторът незабавно го поздравил, стоейки начело на оркестъра, който засвирил новата мелодия на монарха. В онези времена не била изобретена по-съвършената диригентска палка, а употребявали здрава пръчка, наречена батута. Тя била тежка и масивна, изработена от метал или дърво, с която ръководителят на музикалния ансамбъл дирижирал. Увлеченият Люли забивал батутата по пода и без да иска пробил палеца на стъпалото си. Раната гангренясала и композиторът си заминал от този свят. Отказал да го ампутират, тъй като освен кралски композитор той бил и танцьор и балетмайстор и до последно се надявал да се оправи.
5. Чайковски се страхувал, че ще му се откъсне главата от раменете…
Той бил скромен и стеснителен човек с много странности. В писмо до една своя позната той признава, че се страхува да дирижира пред публика. Пишел, че само при мисълта, че ще излезе с диригентската палката пред публиката, се разтрепервал от страж и ужас.
В други свои писма пишел за себе си, че е „бездарен“, че натурата му е „порочна“, че е „мерзък и гаден“.
Когато германският музикант Юлиус Блок помолил Чайковски да изсвири нещо за запис, композиторът отказал със следното оправдание: „Аз съм лош пианист и гласът ми скърца. Защо да увековечавам това?“
Но най-силно се страхувал, когато дирижирал. Чайковски винаги придържал главата си с лявата ръка, държейки диригентската палка в дясната. Защото му се струвало, че ей сега главата му ще се изтръгне от раменете. Понякога се хващал за брадата, за да провери дали главата му се държи здраво на шията.
Психиатрите предполагат, че причината за страховете на Чайковски е форма на т. нар. стъклена илюзия – разпространено психическо разстройство. Хората, които страдали от него, разглеждали телата си като нещо много чупливо, което всеки момент може да се счупи.
