ИКОНА….
Като нежна икона – като тих благослов,
със очи на Мадона и на вечна Любов,
със черти на Богиня сред облаци сини,
със поглед замислен над устни рубини…
Застинала във шепот на тихо страдание
и очи от надежди и… упования.
Седи замечтана във приказен свят,
жена неразбрана от приятел и враг,
жена безутешна – жена Самодива,
но с вяра гореща да бъде щастлива.
Сърцето й плаче – от мъка прелива
а тя в мислите крачи – куршумено сиви.
Цели вселени в нея бушуват
душата се гъне, като дива бреза,
външно спокойна и… толкова хубава,
смирена и тиха – мътна сълза.
Една нежна икона – един благослов
с очи на Мадона и вечна Любов,
Тя е ЖЕНАТА – бяла Богиня
зад погледа тъжен и…
устни рубинени…
Валентин Желязков
