Списание Литература

Историите на Еди

**Изстинали души**

Полицай Иванов почука на дървената врата с табелка „Главен инспектор П. Георгиев“ и преди да чуе потвърждение, че може да влезе, съвсем спокойно се вмъкна в кабинета му.

– Добър ден, Пламене! – поздрави младият съвсем неофициално.

– Добър да е, Сашо! – вдигна поглед от компютъра старшият. – Ела, седни. Какво си се изтипосал по средата на стаята като паметник?

Александър направи няколко бавни крачки и се настани на бюрото срещу Георгиев.

– Какво става, бе? Някой да не е умрял? – запита нервно старшината, вперил строг поглед в колегата си.

Младото ченге не отговори веднага. Първо се повъртя в стола, опитвайки се да се намести, после взе да рови из джобовете си.

– Забравил съм да си купя цигари – отвърна тихо. – Ще ми услужиш ли с една?

Инспекторът дръпна горното чекмедже на голямото си дървено бюро и, без да поглежда, извади кутия синьо „Виктори“ и я остави пред Иванов.

– Всичките ги вземи! Аз се мъча да ги отказвам.

Тези думи погъделичкаха момчето и по устата му се пусна лека усмивка. Александър изкара една цигара от кутията, пъхна я в устата си и веднага я запали. Това сякаш му даде кураж, той заговори:

– Тази сутрин ходихме до село Бреница по сигнал. Намерихме два трупа на възрастни жени – заяви младото ченге, вдиша дълбоко от дима и затвори очи.

Инспекторът се почеса по главата и въздъхна тежко.

– От какво са починали? – попита с поглед, забит в Сашо. – Не ми казвай, че са били убити!

Иванов стана от мястото си и се приближи до запотения джам на малкия офис, от който се виждаше центърът на градчето. Обходи с поглед заснежената площадка, на която играеха деца, дръпна пак от цигарата си и без да се обръща, отговори:

– Да! Били са убити! Напълно предумишлено!

– За грабеж ли става дума? – изстреля Георгиев. – Хайде, изплюй камъчето най-сетне!

Момчето го погледна за миг.

– Пламка, ти спомняш ли си един разказ, който ни караха да четем в училище? Мисля, че се казваше „В един есенен ден по шосето“.

– Вежинов ли беше? Горе-долу се сещам. Беше ни задължително четиво – кимна Пламен. – Но това какво общо има със случая? Не ми казвай, че имаш съмнения за нещо свръхестествено!

– Не! Не! – поклати глава малкият. – Просто днес си спомних за извънземния в разказа, който обяснява, че в неговата цивилизация има много повече разум и по-малко чувства…

– Какво, за бога, се е случило, момче? – раздразнено го прекъсна Георгиев. – Престани да увърташ вече!

Александър се върна на мястото си. Изтърси цигарата в черния пепелник на бюрото и все така вперил поглед през прозореца, продължи:

– Умрели са от студ, инспектор Георгиев! – устата му се разтрепери, едва довършвайки изречението. Той отново дръпна от цигарата си, за да запази самообладание. – Нямали са ток, нито дърва… Нищо! Открихме вкочанените им тела, завити с много одеяла, очевидно в отчаян опит да оцелеят в студените нощи…

Инспекторът се облегна назад в овехтелия си стол и заби поглед в тавана.

– И знаеш ли коя е най-лошата част? – трепна момчето. – Всички в тъпото село са знаели! И никой не си е мръднал дори пръста, за да им помогне…

– Дявол да ме вземе! – прошепна старшият, все така вгледан в олющения таван.

Александър стана бавно и се запъти към вратата.

– Знаеш ли… Според мен ние сме се превърнали в онази безчувствена цивилизация, която описва авторът. С всяка година трупаме все повече знания, а чувствата ни все повече избледняват! – една сълза се търкулна по здраво стиснатата челюст на младежа и падна на ръката му, която вече отваряше вратата.

Инспектор Георгиев положи глава на бюрото си и потърси цигарите с ръка!

––––––––––

Георги Георгиев – Eddie

––––––––––

Много ще се радвам да прочета вашите коментари и мнения. Чета всичко, което ми напишете!

––––––––––

Ако това, което пиша, ви харесва и искате да продължавам да творя, можете да ме подкрепите, като си закупите някоя от моите книги! Благодаря предварително!

––––––––––

Започнах записванията за новия тираж, който ще е готов след 2 седмици! Можете да си запазите копие на лично съобщение!

Този и още над 70 разказа ще намерите в моите 3 сборника – „(Не)човешки истории“! Вече можете да си поръчате новия ми сборник на цена от 15 лева. Също така трите книги в комплект са на промоция в момента – 33 лева! При желание ми пишете на лично. Ако историята ви е харесала, можете да ми оставите лайк и коментар. Още истории ще намерите на моята страничка. Благодаря за всяка подкрепа!

ПоЗдрави,

                     Еди!

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *