**История, в която няма море!**
– Какво ще избереш този път?
Ваня отвори голямото меню и започна да го разглежда съсредоточено, като от време на време ми хвърляше по един бегъл поглед.
– Защо изобщо го правиш? – засмях се и дръпнах менюто от ръцете ѝ.
– Хей… Още не съм го разгледала. – изкикоти се, опитвайки да си го вземе обратно. – Ти си имаш твое. – посочи ми към другото в края на масата.
– Не се преструвай! – побързах да затворя менюто, слагайки ръце върху него. – И без това ще си поръчаш същото, като всеки път.
– Нее! Не се знае, може да имат нови предложения и нещо да ми допадне, знае ли човек. – започна да мята с ръце във въздуха необяснимо.
– Да, знае човек. – засмях се, сваляйки менюто в скута си.
– Избрахте ли си, момичета? – запита сервитьорът, чието пристигане изобщо не бяхме регистрирали, запилени в малките си шегички.
– За мен хрупкави филенца и една лимонада от…
– Бъз! – прекъснах я аз, отново изпадайки в истеричен смях.
Сервитьорът погледна към Ваня в очакване да потвърди вида лимонада, който аз избрах за нея.
– Да… От бъз. – измърмори тя, слагайки длан на поруменялата си буза.
– Отличен избор. – кимна момчето, записвайки си.
– Така е. – потвърди тя, сякаш на себе си.
– И за мен същото. – казах, оставяйки нейното меню върху другото. – Благодаря!
– Сладък е, не мислиш ли? – подхвърлих небрежно, докато момчето се отдалечаваше от масата ни.
– Не е честно, казвам ти, Лили! – скръсти ръце Ваня и се облегна назад.
– Кое по-точно? – направих се, че не разбирам. – Да наемат хубави момчета да сервират?
– Нее! – поклати глава. – Това е повече от нормално.
– Ти щеше да си поръчаш същото със или без меню! – заключих. – Винаги си взимаш това.
– Защото е най-доброто и ти го знаеш! – надигна глава. – Все пак и ти си взимаш същото, след като аз те просветих.
– Така е. – закимах в съгласие. – И сосът е страхотен.
– Налиии? – отвори широко уста в изненада, сякаш не бяхме водили този същия разговор десетки пъти…
– Какви са ти плановете за утре?
– Утре съм на практика до обяд… А след това Миро щял да ме извежда на кафе. – червените оттенъци отново се появиха по нежната кожа на лицето ѝ.
– Изглежда, нещата между вас вървят добре.
– Надявам се. – отвърна ми с очи, загледани през прозореца…
–
– Трябва да отбележа, че последните дни са особено горещи. – подадох аз, докато излизахме от ресторанта.
– Определено. – съгласи се Ваня. – Виж, дори и сега е задушно, а е почти двайсет и два часа.
– Хубаво лято ще си изкараме. – побутнах я по рамото.
– Офф, вече нямам търпение да дойде краят на другата седмица и да се цопна в моренцето. – каза тя размечтано.
– Не ми говори! – потърках ръце. – Вече броя часовете.
– Страшно се радвам, че ще сме заедно. Ще хапваме царевица, ще четем на сянка под плажните чадъри, докато ни гали морският бриз…
– Ооо, аз няма да чета. – побързах да възразя. – Искам си почивката и това е…
Пищящ звук от спирачки се чу някъде зад нас. Почти успях да обърна глава и да видя купчината желязо, която ни премаза.
_____________
Георги П. Георгиев
_____________
Много ще се радвам да прочета вашите коментари и мнения. Чета всичко, което ми напишете! 🙂
–––––––––––
Записванията за новия тираж са отворени! Запазете вашите копия на лично съобщение!
Този и още над 70 разказа ще намерите в моите 3 сборника – „(Не) Човешки истории“! Вече можете да си поръчате новия ми сборник на цена от 15 лева. Също така, трите книги в комплект са на промоция в момента – 33 лева! При желание ми пишете на лично.
Ако историята ви е харесала, можете да ми оставите лайк и коментар. Още истории ще намерите на моята страничка.
Благодаря за всяка подкрепа!
Поздрави,
Eddie!
