**Веригата**
Ерик стоеше на опашката в магазина с два хляба под мишница и едно кисело мляко в ръка. Броейки стотинките си, той си мислеше как ще успее да преживее с толкова малко пари до заплата. Ерик бе попаднал в това положение, защото майка му се беше разболяла от онази, лошата болест и грижите за нея в последните ѝ месеци живот бяха стопили всичките му спестявания, както се бе стопила и самата тя. След кончината на жената. Ерик някак намери сили да се върне на работа и се надяваше, че съвсем скоро отново ще си стъпи на краката. Касиерката, прокарвайки двата хляба и млякото през машинката, наблюдаваше с леко отвращение младежа, който брои монети.
– Това ли ще е всичко? – пита тя, чудейки се дали момчето ще може да плати дори тези неща.
Ерик ѝ кимва с глава и поставя парите в ръката на жената. Тя ги брои с видимо недоволство и въздъхвайки раздразнено няколко пъти, заключава:
– Да, точно са. Приятен ден.
– Лека работа! – пожелава Ерик на жената усмихвайки се и отново слага под мишница хляба. Обаче този път само единия. Другия той вече отваря, излизайки от бакалията. Чувайки шума на найлона, около Ерик веднага се завъртат няколко улични кучета, които махат щастливо с опашки, в очакване на храната.
– Хайде, момчета, елате. Нали не сте си мислили, че ще ви оставя?! – привиква ги той зад магазинчето. Ерик прикляка и започва да разчупва хляба, раздавайки го на прегладнелите животинки.
Всяко куче грабва по един комат и набързо го поглъща, без почти да го е сдъвкало и веднага след това отново се завърта в краката на Ерик. Той остава още малко, за да погали косматите си приятели и след това поема към дома си.
Вероятно все още травмиран от загубата на майка си, Ерик прави това всеки ден на връщане от работа. И дори в този труден за него период той продължава да купува по още един хляб, с пълното съзнание, че си вреди като дава от малкото си пари, за да храни уличните животни, но и с душа, изпълнена с радост, виждайки, че поне техният живот може да бъде спасен.
Дните се нижат съвсем бавно, а парите на Ерик почти свършват, но с лишенията, на които се бе подложил, той успява да стигне до заплата. Вечерта, след поредния работен ден, той отново минава през магазина, като този път е напълнил цяла чанта с храна за себе си и дори купува храна за неговите четириноги приятели. Ерик излиза от магазинчето и, както всеки друг ден, прегладнелите очи на кучетата се впиват в него.
– Днес имам нещо специално за вас, момчета – усмихва се той и разопакова пакета с кучешка храна. – Хайде, елате отзад – привиква ги.
Той отваря пакета и изсипва половината му съдържание на земята. Животните на мига нападат гранулите, а Ерик отстъпва назад, за да не им пречи да се хранят.
– Ей, келеш! – прошепва някой много близо до него и Ерик на мига усеща острия предмет, който е опрян в гърба му. – Парите!
– Моля? – потреперва момчето, молейки се да не е това, което си мисли.
– Тъп ли си, бе? – изръмжава гласът, вече посилно. – Давай парите, да не стане беля!
– Човече, нямам пари. Сега се връщам от работа – казва той с все така треперещ глас.
– Не ме лъжи бе, боклук! Видях те в магазина. Давай парите веднага!
Ерик посяга към джоба си, за да си извади портфейла и треперещата му ръка изпуска кучешката храна. Шумът, както обикновено веднага привлича вниманието на кучетата, но този път обърканите им погледи веднага се преместват върху странника.
– По-бързо бе, нещастник! – казва през зъби обирджията и събаря уплашеното момче на земята, в опит да го отараши.
Виждайки как непознатият поваля Ерик на земята, кучетата веднага започват да го лаят.
– Чиба бе, помияри – махва с ръка той в опит да ги изгони.
Преди да успее да каже нещо друго, едно от кучетата вече се нахвърля върху него и го захапва за ръката, с която онзи държи ножа в лицето на момчето.
– Мръсна мастия! – изкрещява крадецът и започва да удря кучето по главата с юмрук. Ерик успява да се издърпа назад от човека и с все така треперещо същество наблюдава как и другите кучета се нахвърлят върху крадеца и забиват зъби в плътта му, разкъсвайки на парчета дрехите му.
– Момчета, спокойно! Стига! Спрете! – опитва се да ги озапти той, виждайки, че на онзи му е спукана работата.
Кучетата сякаш напълно разбирайки Ерик, отпускат хватка и обирджията побягва нанякъде в тъмницата. Животните се връщат около момчето и започват да го наобикалят, както обикновено. Той се изправя, все така в шок и бавно взима отново пакета с храна. Този път изсипвайки цялото му съдържание на земята.
– Боже! А аз си мислех, че аз спасявам вас… – едва успява да каже той, с напиращи сълзи в очите.
–––––––––––––
Георги Георгиев – Eddie
––––––––––
Новият тираж книги пристигна и започнах да изпълнявам поръчки! Ако този разказ е докоснал душата ти, знай, че в трите ми сборника „(Не)Човешки истории“ има още над 70 такива – искрени, човешки, написани със сърце.
Всяка книга разписвам лично . Ако искаш да направиш поръчка – просто ми пиши на лично съобщение.
Ще се радвам да прочета вашите мнения и коментари – чета всичко, което ми изпращате!
Ако ви е харесала историята, оставете лайк и коментар – означава повече, отколкото си представяте.
Още истории ви очакват тук, на страничката ми. Благодаря ви за всяка подкрепа!
Поздрави,
Eddie
