Здравейте, приятели! Искаше ми се „Пагубна увереност“ да достигне до повече хора, тъй като съм засегнала една много наболяла тема, на която всички заедно трябва да кажем „Стига! Не искаме повече изгубени души по пътя. Не искаме повече почернени семейства!!!“. За тази цел трябва да сме отговорни, земни и да ценим живота. Надявам се, че този път ще има повече споделяния на тази история, за да покажем на близките си хора, че ги обичаме, мислим, ценим и искаме да са до нас.
На безлюдния път спря черна кола. От нея слязоха три двойки. Две по-възрастни и една по-млада.
Въпреки че беше лятно утро и вече се загряваше, а слънцето огряваше всичко наоколо, трите двойки, облечени в черно, трепереха.
Приближиха се към два паметника, направени на близкото поле, между две високи дървета. На тях бяха снимките на две млади и хубави момчета. Едното беше усмихнато русокосо, със сини очи, а другото тъмнокосо, със закачлива усмивка и дълбоки тъмни очи.
Хората оставиха цветята, които бяха донесли и се загледаха в снимките.
Четиридесет годишната Магдалена заплака с глас и се обърна към по-възрастните.
– Много съжалявам, че не успях да ги вразумя и спра. Ако не бях аз, те щяха да са живи и да се грижат за вас. Щяхте да имате и внуци…
– Не си виновна ти, момичето ми – прекъсна я бащата на русокосото момче. – Така им е било писано. Не можем да се бъркаме в работите на Бог.
– Но не е честно – възпротиви се тя и погали снимките на момчетата. – Бяха само на 19. Скараха се заради мен, състезаваха се и…
– И се случи това – примирено я прекъсна майката на тъмнокосото момче. – Маги, те опустошиха душите ни. Почерниха ни. Но никой не знае колко дълго ще живее и какво го чака. Те бяха умни и добри момчета, но и като всички млади, не оценяваха живота и не вярваха, че лесно се губи.
– Както сме ти казвали и преди – намеси се и бащата на тъмнокосия, – трябва да спреш да се самообвиняваш. Животът продължава. Ти вече успя да си намериш съпруг, дано да дойде и дете. Продължи напред.
– Но все още ми е мъчно за тях. Единият беше най-добрият ми приятел, а другият, първата ми любов. Няма как да ги забравя. Прости ми, Димитре!
– Няма какво да ти прощавам – увери я съпругът ѝ и хвана раменете ѝ. Напълно те разбирам и подкрепям.
Възрастните я прегърнаха, а тя затвори очи и отново се върна в онзи ден, преди 21 години.
*****
Лятната нощ клонеше към своя край. В един ресторант-хотел, извън малкото градче, имаше страшен купон за рождения ден на младия, току-що завършил училище, футболист Траян Георгиев. Освен това имаше втори повод да празнува. Преди няколко дни получи шофьорска книжка, а в утрото на рождения му ден родителите му подариха кола и той сега се фукаше с нея пред приятелите си.
Най-много искаше да впечатли приятелката си Магдалена, в която беше влюбен от доста време, но тя като че ли не отвръщаше на чувствата му и това направо го подлудяваше. Едновременно с това го стимулираше да продължава с ухажването ѝ и рано или късно тя щеше да бъде негова.
Успя да танцува с нея два пъти, говориха си за разни повърхностни неща, каквито обсъждат обикновените приятели и нищо повече. Дори не го целуна. Все пак беше рожденик, нейн приятел и я обичаше.
Към 21:40ч. пред ресторанта пристигна неканен гост и слезе от колата си. Траян го видя и побесня, а Магдалена му съобщи, че Ангел е дошъл да я вземе.
– Какво? – възкликна Траян и тъмните му очи заблестяха. – Ти ще се прибираш толкова рано? И този загубеняк ще те закара?
– Траяне, не говори така за Ангел – разсърди му се Магдалена. – Много добре знаеш, че той ми е гадже. Няма да ти позволя да го обиждаш.
Траян отлично знаеше, че онзи ѝ е гадже. Помнеше и как тя отказа да му бъде дама на бала, за да отиде с Ангел. Избра го пред него. С какво толкова я впечатляваше? Че той беше, според Траян, най-обикновен зубър, със скучна руса коса, тъпи сини очи и дълго като колец за домати тяло. А пък Траян беше висок, набит, добър футболист. Ангел не можеше да се мери с него. Дори на малкия му пръст не можеше да стъпи.
– Я ми кажи нещо – хвана я Траян за китката и метна убийствен поглед към Ангел, който небрежно се беше облегнал на колата си, – с какво той е повече от мен? Защо си влюбена в него, а не в мен?
– Защо съм влюбена в него, а не в теб ли? – изпелтечи тя и той кимна, изгаряйки я с дълбоките си очи.
– Много добре ме чу – потвърди той. – Обичам те от пет години, а този се появи преди две и ти се хвана с него. С какво те спечели? С външния си вид или с това, че е ученолюбив?
Магдалена издърпа ръката си от неговата и кръстоса ръцете пред гърдите си.
– Траяне, въпросът ти ме изуми – призна му тя. – Знаеш, че много държа на теб и те обичам, но ти си ми само приятел. С Ангел сте различни като деня и нощта. Ти си голям красавец и си много добър човек, но понякога си много самовлюбен. Не търпиш някой да те превъзхожда в нещо. На моменти си много груб и арогантен. Това не го понасям. А Ангел е като мен. Това ме привлича в него. Освен това имам слабост към светлокоси момчета със сини очи.
– Това е глупаво – сопна ѝ се раздразнено Траян. – Имала слабост към светлокоси момчета със сини очи. Да не си на пет? И той не е принц. Не държи на теб така, както аз.
Ангел дойде при тях и ги прекъсна.
– Маги, ще се прибираме ли? – попита я той, а Траян едва се стърпя да не го удари.
– След малко – отговори му тя. – Изчакай ме при колата.
Ангел я послуша и тръгна към колата, а Траян извиси глас:
– Маги, а? Галеното ти име. И се прибирате в дома ви? От кога имате общ дом? Този защо ми лази по нервите?
– А ти защо се държиш така с нея? – защити я Ангел и леко я прегърна през раменете. – Нали сте приятели?
– Можеше да сме много повече, ако ти не се беше появил – обвини го Траян и силно го блъсна в гърдите.
Ангел залитна, но се задържа прав, а Магдалена се изплаши.
– Траяне, какви ги вършиш? – изкрещя тя и загрижено огледа Ангел. – Ти не си на себе си.
Останалите гости, чули суматохата в двора, веднага ги наобиколиха.
– Аз ли не съм на себе си? – изръмжа той и посочи Ангел. – Не аз, а ти не си на себе си. Защо го извика тук? Искаш да го пребия ли?
– Хайде да видя как ще го направиш! – подкани го Ангел, а Магдалена хвана ръката му, за да го спре.
– Мислиш, че не мога ли? – пристъпи Траян към него и двама от приятелите му го задържаха.
– Извинявай, че те разстроих на рождения ти ден, Траяне – обърна се Магдалена към него. – Просто мислех, че си наясно с чувствата ми към Ангел и ги приемаш.
– Никога няма да ги приема – разпалено ѝ отвърна той. – Мразя го. Мразя, че го считаш за по-добър от мен. Мразя го, защото обичаш него, а не мен. Или се лепна за него, защото той има кола и шофьорска книжка от два месеца, а аз от днес?
– Траяне, обиждаш ме! – предупреди го тя, а лицето ѝ почервеня. – Значи ме имаш за повърхноста жена. Е, благодаря ти. С Ангел си тръгваме заедно. Повече не ме търси!
Магдалена и Ангел се качиха в колата, но Траян не можеше да се примири с положението. Магдалена отново го изоставяше заради Ангел. И искаше да прекрати приятелството им и шансовете му да я спечели. Изтича към колата на Ангел и застана пред нея.
– Луд ли си? – ядоса се Ангел и слезе от нея. – Искаш да те блъсна ли?
– Искам да се състезаваме – заяви категорично Траян.
– Моля? – възмути се Магдалена и слезе от колата. – Какви ги дрънкаш? Връщай се в ресторанта с останалите и празнувай. Не можеш да караш сега. Пил си.
Приятелите, които ги бяха последвали, се съгласиха с Магдалена и се опитаха да го върнат вътре, но Траян не помръдна, впил безумен поглед в конкурента си.
– И пил може да го бие – извика един доста подпийнал младеж.
– Затваряй си устата! – смъмриха го останалите и го сбутаха най-отзад.
– Дейвид е прав – подсмихна се Траян. – И пил мога да го победя. По-добър шофьор съм. Карам от петгодишен.
– Не се излагай! – помоли го Магдалена.
– Караш от петгодишен? – подкачи го Ангел и повдигна вежди. – Много си самоуверен.
– А ти си мишка – върна му го Траян. – Открадна ми момичето. – Нека да види, че съм по-добър шофьор от теб и повече мъж от теб, мишок такъв.
– Няма са стане – властно заяви Магдалена и потупа Ангел по ръката. – Не го слушай. Виж, че е пиян. Нека си вървим!
– Да, вървете си – извика Траян и ги препсува. – Скрий мишока в дупката му.
– ДОСТАТЪЧНО! – разлюти се Ангел. – Няма да ти позволя да обиждаш мен и Маги. Приемам предизвикателството ти. Нека видиш, че съм по-добър от теб.
– Ангеле! – отчая се Магдалена и го прегърна, вглеждайки се в красивото му лице, но той не ѝ обърна внимание, а се измъкна от обятията ѝ е се качи в колата си. – Стигаме до линията, обръщаме и се връщаме обратно.
– Дадено! – съгласи се Траян и се качи в своята кола.
– Момчета, не правете глупости! – умоляваше ги Магдалена.
Другите също се опитаха да ги спрат, но кой да слуша. Двамата бяха погълнати от гнева им един към друг и жаждата да се изтъкнат пред Магдалена и останалите.
– Ангеле, Траяне, обичам ви и двамата – опита тя, а те само я изгледаха продължително, след което устремено впериха очи напред. – Моля ви, страх ме е, че ще се случи нещо страшно. Не искам да ви изгубя!
Ангел и Траян запалиха двигателите на колите и потеглиха. Бързи като стрели.
Магдалена остана като вкаменена. Сърцето ѝ ускори ритъма, бърз и силен, сякаш искаше да избяга от гърдите ѝ. Обзе я ужасна паника. Около нея крещяха от възторг, а няколко приятелки я прегърнаха, вдъхвайки ѝ кураж.
– Сега ще се върнат – каза ѝ една. – Не мисли веднага най-лошото! Всичко ще е наред.
– Дали? – попита я Магдалена, а стомахът ѝ се сви на топка.
В тези минути, през които чакаха двете момчета да се върнат при тях, вечерта изглеждаше като най-обикновена и спокойна. Небето беше ясно и се виждаха звезди по него. Луната също се беше появила. Чуваха се песните на птиците и щурците. Долиташе клокоченето на близката рекичка. Музиката от ресторанта също се чуваше. Момчетата бъбреха развълнувано, а момичетата чакаха със затаен дъх.
Изведнъж леден студ обгърна Магдалена, а в далечината се чу страшното свирене на спирачки, след което последваха два проглушаващи удара.
– НЕ! – изрева Магдалена и падна на колене. – НЕ! Те се убиха.
Всички замръзнаха за малко, ужасени от ситуацията, след което се спуснаха към колите си. Магдалена се качи в първата кола, но не беше на себе си и не можеше да осъзнае кой ѝ говори и какво ѝ се говори. Стигнаха до мястото на инцидента и всички бяха сразени от това, което видяха.
Колата на Траян се беше забила в един камион. Тази на Ангел беше в близката долчина.
– Викайте линейки – разнесоха се викове, а Магдалена се запрепъва към колата на Ангел. Надникна вътре и въздухът ѝ спря.
Любимият ѝ лежеше на волана, тялото му беше затиснато от седалката, а от челото му се стичаше кръв.
– Ангеле! – извика го тя и го побутна. – Ангеле, събуди се!
Но младият мъж не помръдна. Тя се разплака и се сгуши в него. Какво ли не му говори, за да го събуди. Дори му се скара за глупостта му. Толкова ли му беше акълът, че да приеме предизвикателството на Траян?
Линейките пристигнаха. Пристигна и пожарна. Някой насила я отдели от Ангел и я заведе в една от колите, където я прегърна здраво и се опита да я утеши. Това беше приятелката ѝ Деяна, която цялата трепереше, но опитваше да се държи заради Магдалена.
Извадиха Траян от колата му. Той беше загинал на място.
Шофьорът на камиона също беше в безсъзнание, но дишаше. След като оздравя, четиридесетгодишният мъж, баща на две деца, добър съпруг и отговорен шофьор, беше осъден на 20 години затвор, заради това, че беше на това място, а колата на Траян се заби в камиона му.
Ангел също беше жив, но за жалост, почина няколко часа по-късно в болницата.
Глупостта на тези две момчета и голямата им увереност, че са отлични шофьори; стремежът им да се доказват пред любимото момиче – завинаги съсипа живота на Магдалена, семействата им и шофьора.
Жената никога не успя да забрави тази фатална нощ, приятеля си и любимия си. Двамата останаха в сърцето ѝ като две огромни кървави рани.
Животът ѝ след катастрофата беше ужасен. Дори ѝ се наложи да влезе в лудницата, защото психиката ѝ беше срината.
Родителите на Траян и Ангел дълги години не ѝ проговориха. Само я нападаха и обиждаха. Мъката им ги заслепяваше, разгневяваше ги и те си го изкарваха върху момичето, превърнало се в ябълката на раздора за двете момчета.
Семейството на Магдалена не спираше да я подкрепя. Родителите ѝ, заедно с нея, преминаха през всички кръгове на ада. През всичките ѝ периоди на отчаяние и себеомраза.
Все пак тя успя да се пребори с всичко това, а родителите на Траян и Ангел намериха сили да ѝ простят и осъзнаят, че тя не е виновна за съдбата на децата им.
*****
Възрастните хора я пуснаха, погалиха отново снимките на синовете си и се качиха в колата.
Магдалена отвори очи, а Димитър я прегърна през рамене.
– Време е да се прибираме, скъпа – каза ѝ той. – Почетохме паметта на Ангел и Траян, а сега трябва да се върнем към живота.
– Да – въздъхна Магдалена и го потупа по ръката. – Обратно към живота.
Те станаха и бавно се отправиха към колата, където ги чакаха родителите на момчетата. Качиха се в колата, хвърлиха последни погледи към паметниците и потеглиха.
Започнат на 16.11.2025г.
Довършен на 17.11.2025г.
ВИЕ СТЕ ОТГОВОРНИ НЕ САМО ЗА ВАШИЯ ЖИВОТ, НО И ЗА ТОЗИ НА СЕМЕЙСТВАТА ВИ И ДРУГИТЕ ХОРА. БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ И ОТГОВОРНИ!
Картина- Copilot.
