Какво знаеха все още преди 183 години в кралство Италия за пеласги, траки и препъни камъкът на име готи.
През 1841 година в своя труд „История на Италия от V до IX век“ Антонио Раниери, професор по история и философия в Неаполския университет, помества на страница 61-ва следните данни за нашите предци.
„Пеласгите са принадлежали към народите на тракийската раса в далечни времена, ако е основателно да рискуваме с хипотеза в такава древност. Струва ми се сигурно, че готите са принадлежали към тази раса и всяка разумна критика ни кара да вярваме, че те са древните гети, добре познати в римската история. Тези хора, от древна и обширна Тракия, прекосили Дунава по някаква причина, спрели в източните области на Дакия, близо до провинцията, която сега се нарича Молдова; където винаги оставали с променлив успех, ту бунтовници, ту поданици на римляните. В зависимост от това дали са живели по-близо до брега на Дунава или до този на Черно море, където се извива на изток, те са взели името вестготи и остготи, което звучи като западни готи и източни готи.“
(Ai popoli di razza tracica appartennero, in tempi remoti i Pelasghi, se lecito è arrischiare una ipotesi in tanta antichità. Mi a pare certo che appartenessero a questa razza i Goti, i quali ogni sana critica induce a credere che siano gli antichi Geti, notissimi nelle istorie romane. Costoro, dall’antica e vastissima Tracia, passato per qual si fosse ragione il Danubio, si fermarono nelle contrade orientali della Dacia, a un di presso nella provincia che oggi chiamasi Moldavia; dove sempre stettero con varia fortuna, ora ribelli ora sudditi ai Romani. Presero, secondo che dimoravano più propinqui alla riva del Danubio, o a quella del mar Nero dov’ella si curva verso oriente, il nome di Visigoti e di Ostrogoti, che sonava Goti occidentali e Goti orientali.)
