Списание Литература

И днес са тук

И днес са тук въпреки студа. Тя пуши цигара, а то стои неподвижно на студената земя. И от двамата излизат към небето бели дири и се сливат нагоре. От нея от цигарата, а от него от дъха.

Веднъж се заговорихме и разбрах, че е много болно. Но тя отказала евтаназия. Ще си го гледа докрая. Дори и погледа му не мърдаше вече. Беше едра порода и преди две години е тичал по парковете. Заемал е целия фотьойл в дома им. Близвал е ръцете им. Сега беше само едно неподвижно тяло.

Бях изумена как тази слаба жена две години се грижи за неподвижното  си куче.

Цигарата й свърши. Вдигна от земята тежкото тяло , прегърна го с усилие и тръгна с него към колата.

На пръв поглед сякаш няма смисъл всичко това. Но за тях имаше смисъл това, че пак излизат навън.

Замислих се, че всеки живот има някакъв смисъл, без значение дали е човешки или кучешки.

Всичко в крайна сметка опира до добротата.

Утре пак ще ги чакам на прозореца и ще наблюдавам слабата пушеща жена и лежащото болно куче.

Йорданка Петкова- Книги

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *