И тогава Смъртта заплака
Тя погледна в очите фалшивия лечител и разбра, че отново не е случила.
Няколко часа на опашката от болни за изцеление можеха да дадат надежда на всеки, но тя трябваше да види лично този, който така смело се зае да лекува. От няколко десетки души винаги имаше някой, който се е отървавал от опасен недъг или лично познаваше такъв късметлия. Този път тя слушаше младо момиче, което е излекувано от екстрасенс от нещо „женско“. Момичето страстно разказваше за това на всички, които я слушаха. Други я подкрепяха с окуражаващите думи „След срещата с НЕГО се почувствах по-добре“. Всички слушаха и искаха да вярват, а тя просто чакаше реда си.
Редът и дойде.
Стаята в къщата беше малка. Две неща веднага привлякоха вниманието ѝ: мръсният под и изобилието от икони със сурови лица на светци. Горящите свещи бяха доста черни и тя отново беше изненадана от нуждата на хората от такива принадлежности. Разбира се, в това имаше известна логика. Лекуването с пристрастие към святостта беше разбираемо, но малко досадно. Тя знаеше със сигурност, че в нарисуваните картини няма нищо свято и беше безкрайно изненадана как другите го намират такова. Мъжът седеше на един стол със затворени очи.
– Здравейте – каза тихо тя.
Той театрално сложи пръст на устните си, давайки да се разбере, че се възстановява от последния пациент. Тя погледна назад. Единственото място, на което човек можеше да седне, беше разклатено столче срещу уморения лечител. Тя седна, чакайки мъжът да отвори очи и да я погледне.
– Сложи парите на блюдото.
Посетителката погледна изненадано отпуснатото му лице. Тя нямаше пари.
– Защо на блюдото?
Въпросът ѝ го ядоса. Той се наведе рязко напред и за първи път погледна фигурата, седнала отсреща.
– Защото парите са боклук. Не мога да ги докосна и след това да работя с висши енергии, разбирате ли?! Затова ги сложете тук.
Той още не беше свършил, а тя вече знаеше всичко за него. Петото недолюбвано дете в бедно семейство, вечна жертва за по-големи деца и родители, които са неприятно изненадани от собствената си плодовитост. Затвор за грабеж в далечната си младост, добре развита интуиция и неудържима жажда за пари. Тя се забавляваше, че хартийките, които той обичаше, не се харчеха за нужди и удоволствия, а бяха щателно съхранявани в мазето на къщата. Този човек, печелейки от болните хора, се страхуваше от измама и кражба. Можеше да му се сърди, че ѝ губи времето. Това ѝ беше достатъчно. Гостенката махна с ръка, а екстрасенсът замръзна за секунда. Сега беше сигурен, че тя му е платила. Мъжът се прокашля и като я гледаше очаровано, се издаде:
– Изглеждате прекрасно за възрастта си.
– На колко години мислиш, че съм? – попита тя. – Как ме виждаш?
Той отново се изкашля. Посетителката можеше да му каже, че последиците от тютюнопушенето вече метастазират в белите му дробове, но тя не беше дошла за това.
Той не бързаше да отговори, защото интуитивно разбираше, че с нея всичко не е толкова просто.
– Виждам, че не си женена – решително започна той.
– Абсолютно си прав – потвърди жената. – Как ме виждаш?
– Ти… – Пристъп на кашлица го сгъна наполовина. – Абсолютно сте здрава, въпреки напредналата си възраст.
– А ти не. – тя стана от стола си и тръгна към изхода.
– Чакай – той стана от стола си, опитвайки се да я задържи.
– Не ме спирай – усмихна се гостенката. – Скоро ще се видим отново.
Жената излезе на двора на запуснатото домакинство, който беше пълен с хора. Опашката се оживи, приятно изненадани от бързината на приема. Тя пробягна с очи по лицата, съжалявайки, че губят енергията, времето и парите си. Тя зърна няколко от онези, които бяха само на няколко дни от срещата с вечността.
– Младежо! – някой ѝ говореше и тя се обърна към гласа. – Може ли да вляза?
Тя изобщо не беше изненадана, че за някого може да изглежда така. За да отговори на въпроса, тя затвори очи и сви рамене.
– Сега на лечителят не му е до вас, но може да опитате. Между другото, един обикновен лекар е напълно способен да се справи с вашия проблем.
– Какво разбираш? – чу се откъм гърба ѝ.
Тя излезе от портата и веднага усети, че този, който можеше да я види истинската, е съвсем наблизо. Той подръпна наметалото ѝ, което в очите на обикновените хора се превръщаше във всичко – от скъсани дънки до елегантна рокля.
– Аз те познавам!
От долу я гледаше шестгодишно момче. Очите му бяха очаровани от непознатата и тя усети как чуждите образи на хора падат от нея като люспи. Това я беше довело до тук. Тя клекна, за да прочете историята му в големите му кафяви очи. Те съдържаха възможния му бъдещ живот. В момчето имаше нещо, което лечителят шарлатанин нямаше. Имаше дарба, която можеше да спаси много животи. Детето би могло да стане велик лечител не само на човешките тела, но и на душите им. В него имаше божествена искра, която можеше да угасне.
– Наистина? – попита изненадано Смъртта, изправяйки се в целия си ръст.
Майката на момчето седеше на дългата опашка за лечителя, като се надяваше той да може да излекува единствения ѝ син от болест, поразила сърцето на малкото дете.
– Да. Ти си тази, която помага на другите да си тръгнат.
– Страх ли те е от мен?
– Не – засмя се сърдечно то.
Майката, изгубила детето си от поглед, уплашена се втурна към портата. Убедила се, че синът ѝ очаровано гледа някъде в небето и се смее, тя се успокои и се върна на мястото си. Децата често си говорят сами.
– Как ме виждаш?
– Ти си толкова различна – прошепна момчето. Ти си мъдра и добра. Тебе те ненавиждат и се боят, защото те бъркат с болест и болка. Искаш ли да ти бъда приятел?
И тогава Смъртта заплака. Докосвайки сърцето му, тя целуна приятеля си по челото.
– Ще живееш много години. Прави каквото трябва и помни, че аз не съм ти враг. Когато не можеш да промениш нещо, просто се отпусни.
Смъртта си тръгна, усещайки погледа му върху себе си. Знаеше със сигурност, че след осемдесет години ще могат да се наслаждават на общуването си един с друг.
.
© Аля Ровская
