В Япония почистването на високоскоростните влакове Шинкансен не се възприема като нископрестижна работа, а като пример за дисциплина, координация и професионална етика. Процесът е известен като „Чудото на 7-те минути“. Когато влакът пристигне на крайна гара, включително в Токио, престоят му е около 12 минути. Част от това време е предназначено за слизане и качване на пътниците, а на почистващите екипи остават приблизително 7 минути, за да подготвят влака за следващото пътуване.
В този кратък интервал екипите почистват вагоните, събират отпадъците, избърсват масичките и прозорците, измитат подовете и подменят замърсените калъфки на облегалките за глава. Седалките, които са проектирани да се завъртат, се обръщат в посока на движението, което улеснява почистването на трудно достъпните места. Всяко движение е предварително отработено и ролите са ясно разпределени, така че работата да протича без излишни жестове и забавяне.
Процесът започва още преди влакът да спре напълно. Почистващите екипи чакат подредени на перона и се покланят в знак на уважение, след което започват работа веднага щом последният пътник напусне вагона. Ако бъде открит забравен личен предмет, той се предава по строга процедура към службата за изгубени вещи.
Използваните методи са резултат от дългогодишна оптимизация, а не от „технологична магия“. Проверяването за влага или замърсяване се извършва чрез визуален контрол и опит, а при сериозни замърсявания отделни елементи се подменят според стандарта. Системата допуска минимални времеви буфери, но точността остава изключително висока, тъй като всяко закъснение може да повлияе на натоварения график.
Организацията на този процес се управлява от компанията TESSEI, която въвежда концепцията „Shinkansen Theater“ – идеята, че служителите не са просто чистачи, а домакини, които подготвят „сцената“ за следващото пътуване. В края на почистването екипът отново се подрежда и се покланя, отбелязвайки, че влакът е готов. Този ритуал се е превърнал в символ на японското отношение към труда и уважението към пътника.
