Един богат човек и неговият син събирали редки картини. Имали в колекцията си всичко – от Рафаел до Пикасо. Често им се любували и възхищавали.
Синът на човека заминал да воюва във Виетнам и загинал геройски в битка, докато спасявал друг войник.
Месец по-късно, точно преди Коледа, при бащата дошъл млад мъж с пакет в ръце и му казал:
– Господине, вие не ме познавате, но аз съм войникът, заради когото Вашият син даде живота си. Този ден той спаси мнозина и докато ме пренасяше на безопасно място, беше улучен и загина. Знам, че обичате картините. Знам, че не съм велик художник и не Ви давам много, но мисля, че синът Ви би искал да притежавате това.
Бащата отворил пакета – той съдържал портрет на неговия син, нарисуван от младия човек. Бащата бил поразен от начина, по който младият човек бил успял да улови личността на неговия син в картината си. Той предложил да му плати картината, но човекът казал:
– О, не, Сър! Не бих могъл да се отплатя на сина Ви за това, което направи за мен, подарявам Ви я!
Бащата окачил картината над камината си. Всеки, който влизал в къщата, първо виждал портрета на неговия син, преди той да му покаже останалите картини от колекцията си. Няколко месеца по-късно бащата починал. Картините му били изнесени на търг. Събрали се много богати колекционери, които търсели възможността да купят нещо от неговата колекция.
На платформата бил поставен първо портретът на неговия син и търгът започнал.
– Започваме с портрета на сина. Кой ще наддава за него?
Последвало мълчание. Нечий глас от дъното на залата извикал:
– Искаме да видим известните картини, пропусни тази!
Но водещият на търга настоял:
– С колко ще започнете наддаването – сто долара, двеста долара?
Друг глас сърдито се обадил:
– Не сме дошли да гледаме тази картина, дошли сме за Ван Гог, Рембранд и Леонардо, започвай истинския търг!
Но водещият търга продължавал:
– Сина, кой взима сина?
Накрая от дъното на залата се чул гласът на човек, който години наред работел като градинар за семейството:
– Аз ще дам 100 долара за картината. – тъй като не бил богат, това било всичко, което можел да си позволи.
– Имаме 100 долара, кой дава 200?
– Давай му го за 100 долара и ни покажи известните художници!
В залата започнали да се вбесяват, те не искали портрета на сина, искали по-скъпите творби за своите колекции.
Водещият извикал:
– 100 долара веднъж, 100 долара втори път, продадена за 100 долара!
Един мъж от втория ред извикал:
– Давай сега колекцията!
Водещият обаче казал:
– Съжалявам, но търгът току-що приключи…
– Ами картините?!
– Съжалявам, в завещанието имаше условие, което мога да разкрия едва сега – на търга можеше да се предложи само портретът на сина. Условието беше – който купи тази картина, да наследи цялото му имущество, включително картините.
Условието гласеше:
– Този, който вземе сина, получава всичко!
Лауренс Роутборт
