Тамааан се прибирам вкъщи и чувам плисъци на вода от банята. Викам си: „А, кво става тука?“ Па и женски кикот сякаш ми са причу и… пъшкане. Пристъпих веднага и натиснах дръжката на вратата – заключено.
– Скъпиии- викнах, – ко става, бе? Що не мога да вляза.
– Чакай!- вика отвътре моя. – къпя са!
– Че къпиш са, ама неска ней неделя, бре.
– Ох, ти не четеш ли новите закони, бе съкровище. Не видя ли в нета поне, че ни се налага график? За нашта къща е днес.
– То, график, ама ми се струва, че не си сам, а?
– Разбира се, че не съм сам. Ето, видя ли, че не си чела. Наредено ни е споделено къпане. Звънваш в общината, че имаш намерение да се къпеш и веднага оттам ти изпращат партньор за под душа, да икономисваме, да пазим водата на вселената. Така ЕС удря директно политиката на Путин.
– Шта оПутя аз тебе. Ний дан сме германци, бе? Веднага да излизате с тая пачавра, която и да е тя.
– Ама не се гневи, бе злато! Това всичкото ми е наложено по закон. Да не мислиш, че ми е хубаво да споделям… душа си с чужд човек? Обаче, инак подлежим на санкции. Аз за семейството се жертвам. Ето, остават две минути, еднаааа… Ей сега ще се подсушим и излезем.
– Аз пък ся ще ти дам на тебе една жертва и едни закони! – хукнах към кухнята да набарам най-тежкия и як тиган. Бях готова за кръвопролитие. В същия миг обаче, на вратата се дрънна. Мимоходом притичах и отворих, в готовност да вкарам тигана в действие, дори ако е представител на правителството – същото туй, дето от три седмици ни разиграва с разни постановки, залепило се е като репей по вълнена блуза за властта и не моем да го изчегъртаме. Отварям разярено и… опулвам очи.
– Здравейте! – проговаря красавецът там. Около 40-42 години, спортен потник подчертаващ завидни мускули, тесен кръст и огромни очи.
– Вввие, кой сте? – заеквам.
– Дали не бъркам? Улица „Теменужка 23“?
– Ддда – заеквам по инерция.
– Изпратен съм по програмата за споделено къпане – мига с очи.
– Аааа, влезте, влезте, таман съм за къпане – мина ми ядът…
.
Ели Георгиев.
