ЗАГАДКАТА ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ – или как за 3 седмици стигна ОТ ПЪРВИ ОСМАНСКИ КАДИЯ ДО „БАШ КОМИТА“ ….
Втори по богатство в Габрово и първи по влияние, ценен заради лоялността си и искрената си убеденост в общото бъдеще на двете нации и за това уважаван както от българи, така и от турци…
Знатен чорбаджия, заклет противник на борбата с оръжие, известен като „Челеби /господин/ господар/ Цанко“, син на Христо чорбаджи, племенник на почитания Васил Априлов, сайбия на ниви, гори, ливади и воденици, не само в Габровско, но и в Севлиевско, училищен настоятел, дал сграда за пансион на гимназията, богат и умен-такъв е бил Цанко кадията…..
Правото като наука го увлича още като младеж, той може би е бил единственият българин, който до най-големи подробности познавал османското обичайно, но и османското административно право.
Още като ученик в Габрово изучава самостоятелно италиански и френски, а през 1862 г. в Цариградското английско училище научава и английски език. Вероятно там, само на 18-20 г. в днешния официален сайт на „Обединената велика ложа на България“ (ОВЛБ) го посочват изрично в историческите си справки като представител на най- ранното българско масонство заедно с архимандрит Ефрем (1820 г. ) и Константин Величков – нещо, което не се коментира от българските историци!
Турският език го владеел като втори матерен език.
Така той станал вещ познавач на шериата /ислямско право/, така си спечелил правото да бъде член на търновският казалийски съд.
Дюстабанов не участва в нито едно революционно заседание, не заклева нито един съзаклятник, не стъпва по агитация в нито едно село и в нито една къща. Той не написва нито едно огнено писмо, не основава нито един комитет, не произнася нито една пламенна реч!
На 25 април, 1876 г. председателят на Габровският революционен комитет Еким Цанков свиква съвещание във връзка с преждевременното избухване на въстанието в 4 революционен окръг. Тогава един от членовете на комитета Димитър Видинлиев – неочаквано предлага, като взема предвид огромния авторитет на Дюстабанов сред населението и силната му воля той да застане начело на въстанието в Габрово . Освен това, той вече е на 32 години и все още не се е задомил…А на тази възраст, по това време той вече е известен в Габрово като „Бай Цанко Дюзов“…..
Примамват го на следващия ден на печено агне в м. Родевото в днешния кв. Боровото…Какво са му говорили останалите членове на комитета Тотю Иванов, Христо Топузанов и Христо Конкилев никой и до днес не знае, но чудото се случва – Дюстабанов приема! Още тогава той открито заявява пред комитетските хора :
„Оставили сте ми два пътя. Първият е да отида и да ви предам; тогава ще бъда дважди по-почитан и трижди по-богат. Вторият да дойда с вас и да загубя главата си…Делото ви е загубено, но аз ще дойда. Няма да успеем, но ще дойда….“.
Днес плахо се промъква предположението, че Цанко Дюстабанов е тръгнал на тази сигурна смърт, за да измие позора на баща си , който още през 1856 г. е обвинен от съгражданите си като виновен за смъртта на капитан дядо Никола…
На 30 април посред пладне, Цанко Дюстабанов излиза от Габрово следван от 15 души бунтовници, преминава през колиби Новата махала и в с. Етъра четата му се умножава на 25 човека. По пътя юнаците пеят песни и се провикват „Да живее България!“ Привечер се връщат отново в Новата махала и когато се преброяват се оказва, че четата на Цанко вече брои 56 въоръжени въстаници. На следващия ден – 1 –ви май на поляната пред Соколския манастир край Габрово се обявява въстанието!
На 2 май, когато четата се изкачва на Моровешките скали над днешното село Руйчовци, за да положи клетва, юнаците вече броят близо 400 човека, но на сутринта се преброяват едва ….стотина човека…..
Цвятко Каролев посочва друга ужасяваща цифра – останали са само 10-15 бунтовници!!!
Разгневен, Дюстабанов не заплашва, не тръгва да ги търси, не заповядва палене на къщите им като Бенковски…
В непубликуваните си спомени същият Каролев твърди, че Дюстабанов се обърнал с предложение към останалите, ако искат и те да си тръгнат! Само, че последните 10-15 човека отказали. Това била една от малките радости на Дюстабанов в дните на въстанието – зад себе си да има хора не по принуда, а от собствената си съвест…
Цанко Дюстабанов е нямал никакъв военен опит; не разбирал нито от военна стратегия, нито от военно дело. Не разбирал нищо и от оръжия…В същото състояние се намирали и останалите 9 ръководители на четата….Бил въоръжен само с една сабя когато излиза от Габрово!
Когато четата заема позиции край с. Батошево, писарят на четата Георги Бочаров го съжалил и му дава собствената си пушка и револвер, а той му взема сабята…
В същото плачевно въоръжение били и останалите юнаци останали докрай с Дюстабанов – от 480 въстаника само 180 имали някакви пушки, останалите били въоръжени с криваци, мотики и брадви…
След години писарят на четата Бочаров в спомените си възкликва : „ Где е военното упражнение на тамошните колибари? Где е оружие? А и в мене где военни познания щото да мога да оправям толкова непослушни хора“…
И все пак тези уплашени и непослушни хора успяват да спечелят няколко битки! През десетте дни на бунта тръгват може би над 1000 въстаника, а повече от ¾ от тях не помирисвали барута на нито едно сражение – бягат преди над тях да е просвирил и един куршум…
Известно е, че въстаниците край Батошево, Кръвеник, Ново село и под вр. Марагидик са разгромени. Никой никога не чува от Дюстабанов патетична дума, никой не се оплаква, че му е обещавал победа, че го е измамил и му е създал илюзии да тръгне с четата…
На 15 май трима четници Дюстабанов, Г. Бочаров и Христо Мацков тръгват за колиби Бойновци в Габровския балкан…За зла участ, някъде в района на днешната поч. станция „Люляците“ Цанко Дюстабанов се изгубва от останалите двама. Ранен в ръката, с висока температура дой се добира до колиби Бойновци и отсяда в къщата на негов познат…
Случайно там се оказва кмета на с. Горнова могила Иван Колев. Като научава къде се укрива Дюстабанов той отива, връзва го, прибира му 1350 гроша и часовника и го подкарва към Габрово. В Конака на града му дават и допълнителна награда – 2 турски лири /около 200 гроша/…
В Търново, където е съден Цанко Дюстабанов заедно с другите заловени въстаници Извънредният съд е бил ръководен от специално изпратения от Цариград съдебен чиновник Али Тефик бей – грък по произход, либерал по разбиране и привърженик на реформите, които ще позволят съвместното съжителство на различни етноси и религии в империята. Той имал двоен глас… За членове на съда били привлечени по равен брой най-видни и авторитетни в областта –турци и българи – по 7 от всяка страна.
В Търновския затвор наблъскан с около 500 арестанти Цанко смайва затворниците с поведението си!
Свидетелят Нестор Марков след Освобождението ще сподели: „ Една сутрин вкараха при нас Цанко Дюстабанов – войводата…Той влезе и ни поздрави. Чуден характер; весел, нищо не ще да знае…Ръката на Дюстабанов беше строшена от куршум в Балкана. Той я носеше привързана на шията си. При такава рана чудно беше , че той никакъв знак на болка не показваше. На следващия ден го обесиха.“
Турските съдии са объркани от поведението на Цанко пред съда – все едно, че той ги съди а не те него!
Сам, на перфектен турски им диктува присъдата си по чл. 55, 56 и 57 от Имперският наказателен закон. Могат да избират който член искат, той, който познава законите , им го предлага. А тя е една единствена – смърт чрез обесване!
Майката на Дюстабанов Рада Досева се държи както и него твърдо. По време на едно от съдебните заседания, той развързва раната си, за да й ДАДЕ КОСТИЦА ОТ СЕБЕ СИ, за да има тя какво да зарови ако не й дадат тялото му…
Осъждат го на смърт чрез обесване сутринта на 15 юни 1876 г. След обяд същият ден го повеждат към бесилката. Като „баш войвода“ го питат за последното му желание. То е било малко по-особено; да изпуши една цигара докато гледа как бесят Еким Цанков. Когато след десетина минути минал покрай висналия труп на Цанков казал думи, които дори и днес трудно се разбират: „ Как си другарю? По-спокоен ли си тука? И аз ида при тебе…Нали заедно тръгнахме, заедно трябва и да вървим!“
И тогава се случило нещо нечувано за подобни действия. Множеството сеирджии българи и турци били странно притихнали…Сред това множество бил и човекът , който е трябвало да бъде ръководител на въстанието в IV революционен окръг – Стефан Стамболов, но необяснимо защо се е скрил още в неговото навечерие в с. Самоводене…
Предрешен като циганин въглищар той се смесва с турската тълпа, която чакала с камъни и буци висването на войводата…
Димитър Страшимиров пише в книгата си , че това било „…израз на заслужена сърдечност от страна на Стамболов“, макар, че той никога не се е срещал с Цанко Дюстабанов…Само, че това са мисли на летописеца, а не факт
и….
