Докато в Китай 19-годишните обличат костюми, за да изкарват пари, у нас ги купуват за баловете на кредит.
Споделям тази история, защото живеем в брутален контраст между два свята, който виждам всеки ден на улицата, а особено сега – в разгара на май месец. Искам да я прочетете не като поредната екзотична новина, а като огледало, в което е крайно време да се погледнем като общество, като родители и като хора.
19-годишно момче на име Лу в Китай, което печели по 9 000 долара на месец от своята сергия за улична храна.
Зад тази цифра обаче не стои късмет, а денонощен, изтошителен физически труд. Този тийнейджър няма абсолютно никакъв друг живот – ежедневието му от 17-годишна възраст до днес е подчинено единствено на работата, без почивни дни, без време за забавления, без право на умора.
Костюмът, с който Лу стана известен, не е купен за купон, за вечерна разходка или за показност пред приятели. Той е купен, за да се работи в него. Това е неговата инвестиция, неговият начин да даде успешен старт на бизнес идеята си, да привлече клиенти и да изкара чисти пари. Този костюм е символ на уважение към труда, с който той в момента изцяло издържа семейството си и същевременно събира капитал, за да осъществи следващите си големи мечти.
Голямата поука тук е, че когато човек иска да израсне в живота, той си поставя ясна цел възможно най-рано и не подбира средствата и вида труд, за да я постигне. Истинският характер не се интересува дали работата е „престижна“ или „срамна“, нито брои часовете, прекарани на крак пред горещия уок. Лу е модел за подражание, защото показва как се гради бъдеще със собствените ръце, без да се чака нищо наготово от мама и татко.
И точно тук изпъква крещящият, болезнен контраст с нашия български манталитет. Докато китайското момче задрасква личния си комфорт в името на целта си, у нас масово децата отказват да работят. Нещо повече – те изпитват дълбок срам да помагат на собствените си родители, дори когато семейството развива някакъв бизнес.
Да застанеш зад щанда, да пренасяш стока или да чистиш се приема от нашите тийнейджъри като унижение пред връстниците им. Те се срамуват от честния труд, но нямат абсолютно никакъв срам само и единствено да изискват – скъпи телефони, маркови дрехи и луксозен живот, финансиран изцяло от чужд гръб. Те са се превърнали в експерти по консуматорството, без да са спечелили и един лев сами.
Сега, в пика на абитуриентските балове, този паразитен модел достига своя апогей. Истината е, че това се случва всяка година и нещата стават все по-лоши. Криворазбраната родителска всеотдайност е преминала всякакви граници на здравия разум. За да угодят на капризите на децата си, които още нищо не са постигнали, българските родители събират пари с години и теглят непосилни заеми доста време преди събитието.
Всичко това се прави с една-единствена цел – да осигурят това преходно преживяване на принц или принцеса за своя син или дъщеря. Лишават се от базови нужди и влизат в дългове, за да задоволят суетата на зрелостници, които получават илюзорен лукс наготово.
Но тук голямата грешка е наша – на родителите, не на децата. Ние ги научихме на това. Превърнахме изпращането в някакъв панаир на болните си амбиции и тотално се забравихме в това празнуване. Изкуствено раздуваме егото на децата си, плащайки за скъпи маркови костюми, дизайнерски рокли и луксозни автомобили под наем. Резултатът е, че те влизат в зрелия живот с фалшивото самочувствие, че светът им е длъжен, само защото са успели да завършат училище.
В тази разлика в манталитета се крие отговорът на въпроса защо Китай просперира с такива гигантски темпове. Там децата се учат от най-ранна възраст на три свещени неща: желязна дисциплина, дълбоко уважение към родителите и култ към труда. Там егоизмът е потиснат в името на общото благо и бъдещето.
Този разказ е за две напълно различни ценностни системи. В едната, младостта е време за поемане на отговорност, ранно ориентиране и изграждане на характер чрез лишения и бачкане. В другата – тя е време за безогледно изискване и угаждане на гърба на родителите.
И докато източният модел създава мъже като Лу, които на 19 години вече градят икономика, нашият модел твърде често произвежда зрелостници, чието най-голямо постижение до момента е, че са успели да изкрещят номера на класа си.
Заслужават ли си наистина всички тези ефимерни вълнения, демонстрации на суета и последващи financial катаклизми в името на няколкочасовия блясък на абитуриентските балове, или като общество сме заменили истинските ритуали на съзряването с един скъпоплатен култ към илюзиите?
Slavyana Lekova ❤️
#ценности #образование #абитуриенти #възпитание
