Списание Литература

КОКОНА

Ако някой знае автора на тази чудесна история , да даде сигнал ?

‼️‼️‼️‼️‼️‼️‼️‼️‼️‼️‼️‼️

Веднъж, преди много време, вървях с баща ми, когато на един завой той изведнъж спря. След миг мълчание ме попита:

– Освен чуруликането на птиците, чуваш ли нещо друго? Изострих слуха си и след няколко секунди, отговорих:

– Чувам шум от каруца…

– Добре, каза баща ми. Това е празна каруца.

Попитах го:

– Откъде знаеш, че каруцата е празна, щом още не я виждаме?

И той ми отговори:

– Много лесно се познава кога каруцата е празна, това е заради шума. Колкото е по-празна, толкова е по-шумна, трака по-силно и вдига повече шум.

Днес, като възрастен, когато видя човек, който говори много, прекъсва, намесва се в чуждите разговори, доказва се по неподходящ начин, хвали се с това, което има, чувства се могъщ и презира околните, все още ми се струва, че чувам гласът на баща ми, който казваше:

„Колкото по-празна е каруцата, толкова повече шум вдига“

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *