„…Външните, чуждите врагове не бяха толкова опасни, защото те не можеха да затрият окончателно цял един народ.
Много по-опасни бяха вътрешните, своите.
Ония некадърници, шарлатани и мародери, които бяха заграбили всичко в свои ръце, разпиляваха безразсъдно народния труд, спечеленото с реки от кръв, ръфаха безмилостно народната снага, сееха поквара.
…Истината е винаги проста. Проста е и жестоката истина в нашата национална трагедия. Ние обаче, увлечени в своите безкрайни писания, в своите потоци от думи, в налудничеви жестикулации, съвсем се отдалечихме от тая проста истина. Управници, политици, общественици, интелигенция- всичко потъна в безизходно безредие. Партии, крила, групи, кръгове, нови идеологии, нови теории, учения,секти – пълна безпътица. И в цялата тая мътилка гъмжи една тъмна паплач от шмекери и лицемери- дошло е сгодно време за тях.
В мъчителна лутаница ние намразихме сами себе си.“
~ Димитър Талев.
„…Външните, чуждите врагове не бяха толкова опасни, защото те не можеха да затрият окончателно цял един народ.
