Списание Литература

Лидия Божилова

След работа отидохме с мъжа ми в хипермаркета. Взехме две колички, напълнихме ги с продукти и мъжът ми отиде към касите да пази ред, а аз в сладкарския отдел.

Гледам опашката унила, уморена, тъжна, усмихнах се и…

Отивам с количката при него, промъквам се напред и му казвам:

– Господине, моля ви, пуснете ме да мина преди вас!

– Няма проблем,отговаря той, аз не бързам.

Чакащите отзад занервничиха:

– Не бъдете нагла! Върнете се и застанете на опашката!

– Господине, а може ли в такъв случай да си прехвърля нещата във вашата количка? – питам аз?

– Разбира се!

Чакащите отзад:

– Ама че нагла жена! Навсякъде ще се промъкне!

– Господине, -казвам- а бихте ли платили вместо мен?

Опашката е в шок, чака отговора.

– Да, да! Не се притеснявайте, отговаря мъжът ми.

– Вие с кола ли сте? – питам. Ще ме откарате ли?

Мъжът ми (това беше той) вече не можеше да отговаря, задавяйки се от смях само кима с глава.

Накрая едни се засмяха от сърце, а други кипяха от яд.

😄Всеки с характера си.

Усмихни се, лесно е😄

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *