След работа отидохме с мъжа ми в хипермаркета. Взехме две колички, напълнихме ги с продукти и мъжът ми отиде към касите да пази ред, а аз в сладкарския отдел.
Гледам опашката унила, уморена, тъжна, усмихнах се и…
Отивам с количката при него, промъквам се напред и му казвам:
– Господине, моля ви, пуснете ме да мина преди вас!
– Няма проблем,отговаря той, аз не бързам.
Чакащите отзад занервничиха:
– Не бъдете нагла! Върнете се и застанете на опашката!
– Господине, а може ли в такъв случай да си прехвърля нещата във вашата количка? – питам аз?
– Разбира се!
Чакащите отзад:
– Ама че нагла жена! Навсякъде ще се промъкне!
– Господине, -казвам- а бихте ли платили вместо мен?
Опашката е в шок, чака отговора.
– Да, да! Не се притеснявайте, отговаря мъжът ми.
– Вие с кола ли сте? – питам. Ще ме откарате ли?
Мъжът ми (това беше той) вече не можеше да отговаря, задавяйки се от смях само кима с глава.
Накрая едни се засмяха от сърце, а други кипяха от яд.
😄Всеки с характера си.
Усмихни се, лесно е😄
