Списание Литература

Лирика

Името ми…

Събирам те във себе си. Болиш.

А аз изглеждам страшно недостатъчна.

Но все си вярвам някак си, че ти

завършваш пъзела на тъжното очакване.

Събирам те във себе си. Без глас.

А дланите ми парят от обичане.

Освен самата мен, какво да дам…

И… ето, давам ти се.

Искаш ли ме?

Събираш ме във себе си. И мълчешком

ти вричам всеки удар на сърцето си.

Прошепваш ми. Прошепваш ме… Любов.

Аз нямам друго име, щом съм с тебе.

сaribiana

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *