Такава е, уви, реалността.
Животът ни събира и разделя.
Увяхват всички пролетни цветя.
И пак е понеделник след неделя.
Небето е безкраят на света.
Морето е измамното начало.
След младостта е ред на старостта.
На черното обратното е бялото.
Споделяме си тъжните неща,
но радостните трудно се римуват.
От тишина ми идва да крещя.
От думите по детски се страхувам.
За всяко настояще любовта
ще бъде минало незабравимо.
Безкрайна е като небето тя,
но не е синя.
Има цвят на вино./Д.Банев/
