След края
Когато и последната Луна заспи
в солената прегръдка на морето,
със него двамата ще станем на звезди.
Ще се издигнем над Света. И ще засветим.
Под нас Земята кротко ще сънува.
Сънят и ще е приказка без край.
И други влюбени все тъй ще се целуват
под тяхната, под първата Луна.
А ние с него ще преплитаме лъчи –
душа в душа, съдба в съдбата.
Когато и последната Луна заспи,
а обичта ни продължи нататък…
Радосвета Аврамова (Caribiana)
