Два квадрата вятър
/или Разговор с Живота/
© Павлина ЙОСЕВA
Омръзна ми от теб! Какво висиш
като бездомен пудел пред вратата ми?
Възвишено пропаднал фетишист!
Изглеждам ли излъгана – да вярвам?
Заключвам се, с последното резе.
Не искам да изцапам с тебе стълбите!
За два квадрата вятър се ожених…
Едва от днес започнах да настръхвам.
Разкарай се! Въшлив бохем, глупак!
Приличаш ми на старите ютии:
гореща тежест и олекнал хлад.
Привързан към деня обратен прилеп.
Заекваш даже и като мълчиш.
Пелтекът – мим! Направо ще се пръсна
от смешния си яд – нетраен грим.
Живот плешив, от срам си се обръснал!
Да влезеш в къщи?! Просто забравѝ!
От тебе съм се учила да псувам.
Аз ще живея! Ти, Живот, дали
без мене би могъл да съществуваш?
