Списание Литература

Лирика

Това съм аз

Разплаквам се на филм,

от сълзите си не се срамувам.

Мечтая насън от мечтите си

така се вълнува. Ръка подавам,

когато има нужда и от това

не се отказвам. Глава повдигам

и се усмихвам щом красота видя

в цвете,в листо,в плод или дърво.

Природата величествена омайва ме

с цвят, аромат и красота неземна.

Трошички хвърлям в парка щом

малка птичка видя. Не съдя,не виня,

но често критикувам, обичам да

чета или да танцувам. Описвам

се сега, а има толкова много.

Тъй цветна съм и знам ,че

понякога сияя. Искам и знам,

че има смисъл в малките неща,

в жестовете дребни. Всеки ден е

важен, всеки миг цени.

Обикновеното често е толкова

необикновено. Да плача аз на филма,

да мечтая нощем, да търся Любовта

и да вярвам в по -доброто Утре!

Велка Велева

17.03.23

23ч

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *