„Войните възникват, когато хората изгубят чувство за самоирония“
Разговор на Амелия Личева с Алек Попов
„ЛВ: Чувствате ли се самотен в полето на съвременната българска литература, която като че ли не обича много хумора и иронията? Имате ли учители в това поле?
АП: Писането е самотен занаят, така че донякъде съм свикнал. Мисля, че и в световен план чувството за хумор и ирония е в упадък. Една от причините може би е активизмът, който трайно се настани в полето на изкуството. Той е свързан с възхода на социалните медии, а както знаем, те са оперирани от ирония и двусмисленост. Активизмът се опитва да ни пробута каузи и емоции, вместо реално художествено съдържание. Жалби за корени, за идентичност, за автентичност, за „заедност“ (каква дума само!), които се изливат в две привидно различни направления, етнокич и социален реализъм, доминирани в еднаква степен от дидактично-морализаторския дискурс. Гледам, доколкото мога, да не бъда част от тази конюнктура, защото вярвам, че задачата ми като писател е по-различна. Няма кауза, която да оправдае посредствения резултат. Появата на оригинални комични произведения, издържани в духа на високата сатира, т.е. надхвърлящи рамките на скеча и фейлетона, е рядко явление за всяка литература и ние може само да се гордеем с нашата традиция. От Алеко Константинов, Елин Пелин, Чудомир, Светослав Минков до Борис Априлов, Йордан Радичков, Георги Мишев, Марко Ганчев, Станислав Стратиев, дори не мога да ги изброя – изключително богата палитра от ярки таланти, формирали през годините значителна част от свода на българската класика. Лично за себе си откривам най-много допирни точки с Алеко Константинов и Светослав Минков, градски писатели, иронични до сарказъм, които винаги са стояли леко встрани от литературния мейнстрийм. Като цяло смятам, че сме длъжници към този дял от нашата литература, който е дал и дава много за критичното осмисляне на минало и настояще, на мястото ни в света, и винаги е бил в опозиция на фанатизма, тесногръдието, снобизма и фалша, от които никоя нация не е застрахована.“
#ЛВ1222
„Войните възникват, когато хората изгубят чувство за самоирония“
