ЛОШИТЕ ДУМИ
разказ
Ваня Недева © автор
Беше жарък летен ден. Слънцето припичаше безпощадно и гореше всичко до което се докосне. Стоян нахлузи чехлите и се запъти към цветната градина пред къщата им. Беше решил да набере букет от красивите цветя, които старата му майка отглеждаше с безгранична любов, за да ги подари вечерта на Калинка. Беше неделя и щеше да има забава в читалището на селото и той тайно се надяваше, че и тя ще е там. От доста време си мислеше за нея. Беше влязла в сърцето му и нямаше ден да не мисли за нея и да копнее да я зърне, макар и за миг. Живееха през пет къщи, в една махала. Израснаха заедно. Ходеха заедно на училище и на обяд си споделяха намазаните със свинска мас филии. Стоян и Калинка бяха на една възраст сега.На 20 години. И на двамата им беше време да се задомят, но Стоян не поглеждаше друго момиче въпреки, че красавици не липсваха в селото. Калинка пък и не смееше да мисли за женитба. Беше родена с недъг. Накуцваше с десния крак и си мислеше, че никой няма да я поиска за жена, а камо ли Стоян. Та той бе най-хубавия и работлив ерген в селото и тя не си позволяваше дори и да помечтае за него. Иначе Калинка беше хубаво момиче. С тънка снага като топола. Косите и бяха руси и чупливи и стигаха до кръста, а очите и бяха сини като небето.Гласът и беше най прекрасен.Като на пойна птица. Когато запееше всички замлъкваха и слушаха омагьосани гласа и. Стоян набра цветя и ги понесе към вътрешната стая в къщата. Тук, с парите, които печелеше като строител в селото беше купил и обзавел прилично холче. Всичко си имаше, диван, фотьойли, масичка, телевизор.Мечтата му беше един ден да доведе тук Калинка и да си пият кафето в приятната обстановка. Стоян взе една ваза и потопи цветята в нея. Трябваше да бъдат свежи за вечерта.В този миг в стаята влезе майка му, баба Добра и като видя цветята смръщено попита:
– Стояне, за кого са тези цветя? Не ми казвай, че са за Калинка. Свършиха ли момичетата сине, та си се залепил за нея. Знаеш, че е недъгава. Не ти прилича. Пък и какви деца ще ти роди. Ами и те ако имат същия недъг. Откажи се сине. Не я задиряй. Намери си свястно момиче.
Стоян въздъхна и като махна ядосано с ръка каза:
– Стига мамо, няма ли да се откажеш да сипеш лоши думи за Калинка. Искаш я не искаш. Тя ще е. Ако ли не, няма да се оженя, да знаеш. Тя ми е на сърцето. Нея искам, разбра ли.
Майка му начумерена бързо излезе от стаята и блъсна вратата след себе си.Стоян пусна телевизора, за да се разсее и да пропъди от главата си думите на майка си. Вече стана 6 часа и той стана от дивана. Взе хавлията и се запъти към банята. Хладния душ го ободри. Облече си новите дънки. Сложи и синята си риза, която много отиваше на сините му очи. Среса русата коса, сложи си и парфюм и доволно се огледа в огледалото. Взе в ръце букета и тръгна към читалището. Младежите вече се бяха събрали. От говорителя звучеше песен на Графа. Няколко двойки танцуваха блус.Скупчени на едно място десетина момичета се заливаха в смях и тайно поглеждаха към Стоян.Той засече погледите им, но не ги удостои с вниманието си. Интересуваше го една девойка. Нея чакаше. И в този миг през вратата влезе Калинка. Беше като богиня. Облечена в дълга синя рокля с разпуснати руси коси. В косите си беше забола бяла маргаритка. Стоян се втурна към нея. Подаде и букета и смутено промълви
– Боже, Калинке колко си хубава! Вземи! Тези цветя са за теб.
Калинка се усмихна нежно и плахо пое цветята. В този миг от говорителя прозвуча нов блус.
– Ще танцуваме ли, Калинке- попита Стоян
И двамата се понесоха в ритъма на божествения блус. Стоян сложи ръце на кръста и леко я притегли към себе си. Усети как Калинка трепна и се напрегна, но го обви с нежните си ръце.Така танцуваха, усещайки само допира на телата си и слушайки замечтано текста на песента. След нея последва друг танц, и друг и така цяла нощ те не се отделиха един от друг. Когато прозвуча и последната мелодия двамата хванати за ръце излязоха навън. Беше чудесна лятна нощ. Небето беше обсипано с хиляди блещукащи звезди. Лек вятър подхвана и разбърка косите им. Двамата се запътиха към пейката пред читалището. Все така хванати за ръце седнаха и смутено се гледаха в очи, докато Стоян поде разговора
– Калинке, искам да ти кажа, че много те обичам. Обичам те още откакто бяхме деца и не съм спрял през всичките изминали години да мисля и мечтая само за теб. Ти харесваш ли ме, обичаш ли ме Калинке ?
Калинка срамежливо го погледна през гъстите си мигли и прошепна
– И аз те обичам Стояне. Още от дете. Харесвам те, но знаеш, че съм болна. Кракът ми…не се доизрече тя, защото Стоян я прекъсна
– Калинке, аз не виждам недостатък. Виждам само теб, образа ти, очите ти, косите ти, гласа и най-вече сърцето ти.Искаш ли тази вечер да ми пристанеш. Ще те заведа у дома да станеш моя жена и снаха на мама и татко.
– Да, Стояне! Искам!
После двамата си подариха първата сладка и упойваща целувка. Хванати за ръце се запътиха към къщата на Стоян.Чула стъпки баба Добра, майката на Стоян се показа на вратата и видяла Калинка сепнато нададе вик
– Стояне, кое време е, че водиш момиче у дома?
– Мамо, нищо му няма на времето. Посрещни ни. Водя ти снаха.
– Снаха ли? В кой дом я водиш? Не я искам! Аз ти казах и днеска.Вземай си я и вървете където искате, но тук за нея няма място.
После влезе и тръшна ядосано вратата след себе си. Калинка се разплака и плахо се сгуши в Стоян. Той и каза да го почака и влезе бързо в къщата. Взема ключовете на колата си и без да каже и дума излезе. Хвана за ръка Калинка и я поведе към колата си и двамата изчезнаха в нощта…Напразно майката на Стоян го очакваше да се върне. Напразно взираше поглед в далечината и се ослушваше при всеки звук на кола през следващия месец.От дъщеря си, която беше омъжена и живееше в града разбра, че Стоян и Калинка са сключили граждански брак и че са започнали работа.Първата седмица живели при нея, а вече си наели малка обзаведена гарсониера и заживели в сговор и любов заедно.Младите не простиха на родителите на Стоян. Всяка неделя идваха в селото, но на гости при родителите на Калинка. Не можаха да преглътнат и забравят лошите думи на баба Добра, Стояновата майка. Роди им се момиченце и баба Добра със сълзи на очи го гледаше от далеко без да може да го приближи и прегърне и сърцето и се късаше от мъка, но казаните думи бяха хвърлен камък и нямаше прошка.Нямаше връщане назад.
16.01.24 год.
снимка-интернет
