Списание Литература

Любовна лирика

Не позволявай

Михаела Рашева

Не позволявай, ти, да си играчка

в грабливите, онез, ръце

да те хулят подло или мачкат

и да тъпчат твоето сърце.

Душата ти на дребно да я късат

да раздират на парчета твоите криле

прах по тебе да разпръскват

и да си трият калните нозе.

Не позволявай, ти, да си им средство

да постигат само своите мечти

и в живота толкоз лесно

да забиват по гърба ти куп стрели.

Обидни, пошли думи да изричат

да не зачитат възгледи у теб

добротата ти с ирония да сричат

и за раните да си им лек.

Не позволявай егото си да си бършат

в онази твоя, чистата, душа

и духа ти жадно да го скършват

с отровни погледи или слова.

По нервите ти все да лазят

обичта ти да я смучат, на рояк

човечността у тебе да я газят

и с насмешка да те правят на глупак.

Не позволявай да си нечия пешка

в игрите да си просто цел

„невинните“ да ти вменяват грешки

и да те изцеждат до предел.

От любовта ти да заграбват

неуморно с шепи устни да поят

в ума ти, там, да се насаждат

и от спокойствието ти да крадат.

Не позволявай, ти, да си играчка

и дори, понявга, адски да боли

напред с кураж и воля без спирачка

към щастието свое, продължи.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *