ПОНЯКОГА …
Понякога ми липсваш … и се задушавам
от празнотата дето си оставил в мен.
От болката на тихото ми отчаяние.
От тишината, останала в сърцето ми.
Понякога така ми липсваш … и те търся
във спомена за нашето обичане …
Лутам се във тъмното, но на разсъмване –
откривам те единствено във миналото.
Понякога те чакам на пристанището
и слушам шепота на морските вълни.
Самотен е брегът без теб и само чайките,
навяват спомена за нашите мечти …
Понякога до болка липсваш … и потъвам
в клавишите на старото пиано.
Плачат строфите на моята поезия,
за една любов, каквато вече няма …
Ваня Стоянова
