Един такъв, съвсем небрежен,
дойде при мен и просто ме обикна.
Без никакви претенции. Без ултиматуми.
А аз дори и не успях да мигна.
До онзи ден, дори не те познавах.
А днес… съм влюбена неистово.
Изобщо не разбрах как стана…
Обаче съм щастлива, че е истина.
До вчера все се питах как, защо,
поетите възпяват любовта…
Но ето – ти дойде и ми показа.
И аз повярвах във това.
Две думи… Само две. Прошепнати…
Със топлина, със искреност, със нежност.
Не спираш да ги казваш. Аз не спирам…
Така започва нашата безбрежност.
И влюбени със теб, творим безвремие.
Рушим пространства, срутваме стени.
И няма жива сила на Земята,
която може да ни раздели…
Защото те обичам до полуда!
Защото знам, че ме обичаш до забрава.
Защото щом душите ни се търсят,
на другите какво ли им остава…
Caribiana
