Такава съм! Избухнала във думи,
и укротена в двете ти ръце…
Изгубена в живота… До безумие!
Но само ти превърна ме… в сърце.
Такава съм! До лудост разпиляна
в далечните очи на Вечността…
Но ако ме повикаш… ще остана!
До залеза! Или до сутринта…
Такава съм! Когато опознаеш
душата ми под земния воал –
за нищо друго няма да мечтаеш!
И само с мен Светът ти ще е цял.
Сега ме няма… Утре ще ме има!
Море съм днес… А утре ще съм бряг!
С очи на лято, и сърце на зима…
Нетрайна съм! Като априлски сняг.
Такава съм! Съвсем неуловима.
Направена от кал… И звезден прах!
Божествена Искра е мойто име…
Но… винаги ще имам вкус… на грях!
ГЪЛЪБИНА МИТЕВА
