Списание Литература

Любовна лирика

Такава съм! Избухнала във думи,

и укротена в двете ти ръце…

Изгубена в живота… До безумие!

Но само ти превърна ме… в сърце.

Такава съм! До лудост разпиляна

в далечните очи на Вечността…

Но ако ме повикаш… ще остана!

До залеза! Или до сутринта…

Такава съм! Когато опознаеш

душата ми под земния воал –

за нищо друго няма да мечтаеш!

И само с мен Светът ти ще е цял.

Сега ме няма… Утре ще ме има!

Море съм днес… А утре ще съм бряг!

С очи на лято, и сърце на зима…

Нетрайна съм! Като априлски сняг.

Такава съм! Съвсем неуловима.

Направена от кал… И звезден прах!

Божествена Искра е мойто име…

Но… винаги ще имам вкус… на грях!

ГЪЛЪБИНА МИТЕВА

Оставете гласа си

1точка
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *