Вървейки през училищния двор на сина ми, забелязвам пейка, боядисана в ярко червено.
Попитах сина си:
– Това ли е единственото място за сядане тук?
– Не, това е пейка за приятели. Когато някой се чувства самотен или няма с кого да играе, той сяда там и децата го карат да играе.
ЕХА. УДИВИТЕЛНО. Тогава му казах колко прекрасно е това и го попитах дали някога го е използвал.
– Да. Когато бях нов, седнах там и един дойде и ме помоли да играя. Чувствах се щастлив. И сега, когато видя деца на него, ги моля да играят с мен. Всички го правим.
.
Алонсо Монти
