Малкото момче подскачаше по улицата, опитвайки се да хване ръката на майка си и от време на време задаваше един и същ въпрос:
– Мамо, къде отиваме?
Мама мълчаливо извърна очи.
– Глупав е! – казваха съседите, наблюдавайки тази картина. – Все пак той още не знае, че майка му го води в сиропиталище…
Мина време, момчето порасна и започна да посещава сам разпуснатата си майка. Той почистваше след пиянските изцепки на майка си и когато тя заспиваше в пиянски ступор, той сядаше до нея, държеше я за ръка и нежно целуваше мръсната ѝ буза.
– Глупак! – възмущаваха се съседите, като видяха тази гледка. – Все пак няма чувство за гордост, та тя сама го напусна…
С течение на времето, майката почина от пиянство и момчето израсна в красив, величав млад мъж. Завърши с отличие института и всички му предричаха високи позиции. Но за изненада на всички той отиде да работи като учител.
– Глупак! Съсипа собствената си съдба като учи чужди тъпаци за жълти стотинки! – възмущаваха се съседите, а той изненадващо бързо стана любимец на всички деца.
Скоро всички разбраха, че той се жени за съседско момиче.
– Каква глупост! – пак се разплакаха околните. – Тя не само е глуха и тъпа, но е и куца. А той е толкова красив, че винаги може да си намери подходяща половинка!
И младоженците заживяха щастливо, в любов и разбирателство. Имаше само едно нещо, което ги разстрои: нямаха деца.
Един ден съседите видяха младата двойка с количка, в която седяха близнаци – момче и момиче на около шест месеца.
– Глупак! Можеше да се ожени за здрава жена и да има собствени деца, а не осиновени, та взе още две! – съседите отново не пропуснаха възможността да го осъдят…
Времето летеше неумолимо, децата израснаха и заживяха със собствените си семейства. Имаха по три деца, но не пропускаха да посетят възрастните си родители.
Една студена пролетна вечер, докато минавал по мост, той видял куче да се носи върху леден блок. То скимтяло и се блъскало безпомощно върху тънкия лед. Без да се колебае, той влязъл в ледената вода и спасил кучето…
– Глупак! – мрънкаха съседите, минавайки покрай къщата му, – Да се хвърлиш в ледената вода, на неговата възраст, е просто самоубийство и сега умира…
На погребението съседи поклащаха глави:
– Той живя целия си живот като глупак и умря толкова абсурдно…
Той застана пред небесните порти и Ангелът попита:
– Как се казваш?
– Вече си забравих името, съседите винаги ме наричаха „глупак“. Никога не правех това, което се очакваше от мен.
– Твоето име е вписано в книгата на спасените, влизай. А твоята глупост има друго име: Любов!
.
От Нета /
