Списание Литература

Маргарита Лазарова

😀😄😀

Един човек решил да се обади по телефона на близки роднини, с които не се били чували отдавна. Набрал номера и още на първото позвъняване от другата страна някой вдигнал телефона.

– Ало?- проговорил много тих конспиративен глас.

Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:

– Пешко, ти ли си бе моето момче?

– Аз съм- много тихо отговорил Пешко.

– Чичо ти Гошо се обажда, там ли са мама и тате?

– Тук са- последвал шепнещ отговор.

– Ами дай да чуя някой от тях.

– Не може, имат работа- прошепнал Пешко.

– А някой друг има ли там?- попитал чичо Гошо.

– Има- продължил да шепне Пешко- Бърза помощ са тук.

– Как така „Бърза помощ“, бе дете- притеснил се чичо Гошо- я ми дай да говоря с някой от докторите.

– Не може, имат работа- продължил да шепне Пешко.

– Как така работа, бе Пеше- силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо- а някой друг има ли у вас.

– Има, има- все така тихичко отговорило детето- Полицията и пожарната са тук.

– Каква полиция и каква пожарна, бе?!- истерично се разкрещял чичо Гошо- Веднага ми дай да говоря с някой от тях!!!

– Не може, имат работа- прошепнал Пешко.

– КАК ТАКА РАБОТА, БЕ ДИВАНЕ- изревал чичо Гошо, на ръба на инфаркта от притеснение- КАКВА ТОЛКОВА РАБОТА ИМАТ ВСИЧКИТЕ?

– Търсят ме…- долетял тих отговор в слушалката.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *