Знаете ли историята на просякът Латиф?
Латиф бил най-бедният просяк в града, спял в коридора на стара къща, но бил смятан за най-мъдрият човек в града.
Една сутрин кралят се появил на пазара с поданиците си, които му били разказали за него и той поискал да го види.
Забавлявайки се, кралят приближил до просяка и казал:
-Ако отговориш на един въпрос, ще ти дам тази златна монета.
И той задал въпрос, който го притеснявал от дни и не можел да намери решение на проблема.
Отговорът на Латиф бил точен и полезен.
Царят се изненадал и оставил монета в краката на просяка.
На следващия ден кралят се върнал и му задал друг въпрос, а Латиф отново отговорил бързо и мъдро.
– Латиф, имам нужда от теб – каза кралят. Ела в двореца и бъди мой съветник. Обещавам, че няма да ти липсва нищо.
Латиф приел предложението на краля. В следващите няколко седмици, въпросите на краля били много и той бил постоянно с Латиф.
Очевидно това предизвикало ревността на всички велможи.
Една сутрин старите съветници на краля го посетили и му казали:
– Приятелят ви Латиф планира да ви свали.
– Не е възможно, не вярвам в това – казал кралят.
– Можете да се уверите със собствените си очи.
Кралят бил разочарован и наранен. Той трябвало да види това. Него следобед, в пет часа, той чакал скрит в ъгъла на стълбите на старата къща. От там той видял, че Латиф наистина дошъл, погледнал наляво и надясно, и отворил дървената врата. Промъкнал се тихо в стаята.
Видяхте ли ? – казали придворните.
Придружен от личната си гвардия, кралят почукал на вратата.
Кой е? – попита Латиф отвътре.
– Краля, отвори!
Латиф отвори вратата. Той бил сам в празна стая. Нямало прозорци, нямало тайни врати, нямало мебели, които да скрият някого или нещо. На пода имало само една чиния, в единия ъгъл бастун, а в средата на стаята на кука висяло от тавана, скъсано палто.
– Срещу мен ли заговорничиш, Латиф?
– Как може да си помислите такова нещо, Ваше Величество? Защо да го правя?
– Промъкваш се тук всеки следобед. Какво търсиш, защо се криеш?
Латиф се усмихнал и се приближил към скъсаното палто. С тих глас казал на краля:
– Преди шест месеца, когато пристигнах в замъка, имах само това палто, тази чиния и този дървен бастун. Сега се чувствам толкова удобно в дрехите, които нося, леглото, в което спя е толкова топло и меко, уважението, което ми давате, толкова ме радва, силата, която мястото ми до вас ми дава, ме прави толкова благодарен и щастлив…
И да, идвам тук всеки ден, за да си напомням и да не забравям най-важното: Кой съм и от къде идвам. 🧔🏻📚❤️🌍
от нета
