Списание Литература

Марияна Димитрова

„Днес осинових човек…

„Сърцето ми се разби да го видя толкова сам и объркан.

Изведнъж видях насълзените му очи, докато гледаше в моите. Затова излаях с всичка сила и тръгнах след него, следвайки го от къща на къща. Най-накрая се приближих достатъчно да докосна ръката му с носа си.Мъжът се усмихна и усетих как студеното му сърце започва да се стопля.

Приближих се до лицето му и усетих как сълзите му започват да текат.

Погледнах го и той отвърна с красива усмивка. Скочих в скута му развълнувана, обещавайки, че ще се оправя, че ще го обичам завинаги и че никога няма да го изоставя.

Какъв късмет, че той мина покрай мен и можехме да се срещнем така. И аз се чувствах късметлия.

Толкова много хора са били там, но само той, само той ме гледаше. Радвам се, че направи избор и че успях да спася живота му.

Осинових човек.““

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *