21 век! Векът на силните жени и слабите мъже!
Време , в което ролите се разменят паралелно с половете.
Жените сами се превърнахме в онези бойци, за които сме слушали майките ни да ни четат приказка за лека нощ.
Сами прикриваме следите на умора и безсилие по лицето. Още червило никога не е излишно.
Векът, в който ако се разплачеш на обществено място си сочен за слабак, но ако крещиш и малтретираш си герой.
Век, в който майки сами отглеждат децата си, докато скришно заравят лице в ръцете си, докато никой не ги гледа.
А бащите? Те са само изображение затворено в снимка…
Век, в който жените сами купуват лалетата за нощното си шкафче и плащат не само своята, а цялата сметка.
Не разпитват, не викат, не молят, не искат.
Ремонтират, местят, мъкнат, преместват, тичат, блъскат, заместват.
Век, в който чувствата се превръщат в прочетено съобщение без отговор, а сърцата в пречка.
Век, в който животът те учи да си самодостатъчен с цената на много изгубени , споделени мигове в бъдеще време.
Защото вчера някой, някъде си, нещо си…
А днес е по-важно от утре.
За утре? За утре никой не мисли…
Книга „В одежди от чувства“ /изчерпан тираж/
