“Имало едно време един фермер, който осъзнал, че си е изгубил часовника в сеното. За фермера този часовник беше със сантиментална стойност.
След дълго търсене през плевнята, той се отказал. Навън имало група деца. Обърнал се към тях и им казал, че който намери часовника ще получи специална награда.
Чувайки това, децата отишли в плевнята и започнали да търсят навсякъде. Когато всички бяха на път да се откажат, едно дете отишло при фермера и го помолило да го остави още малко сам в плевнята, за да търси часовника.
След кратко време момчето се върнало при фермера с часовника в ръка.
Фермерът се изумил и го попитал:
– Как успя да го намериш? Аз и другите деца го търсим от много дълго време.
Момчето отговорило:
– Не съм направил нищо специално. Седнах и започнах да слушам. В тишината чух часовниковата стрелка, а след това тръгнах в посочената от звука посока „.
Колко решения вземаме всеки ден, продиктувани от гласовете отвън и колко вземаме продиктувани от вътрешния ни глас?
Понякога просто е нужно да имаш смелостта да седиш със себе си в тишина. Бог ни говори през цялото време.
