„- Какво искаш да си?
– Брашно.
– Как така „брашно“? Никой не иска да е брашно.
– Замисли се и ще разбереш.
Гледаш го – прах. Духне ли го вятърът – полита. Но смеси ли се с водата, придобива от нейната изменчивост и способност за трансформация. И става нещо друго – тесто. Можеш да изваеш всичко от него. Всякаква форма. Но същността и качествата му стават завършени само когато мине през огън. Тогава достига крайната си цел. Станало е хляб. Преминавайки през този огън, придобива кора. И същата тази кора колкото повече се изпича, толкова по-твърда става. А в нея остава цяла същността му.
Затова искам да съм като брашно – с вятъра да съм лека, с водата гъвкава, но само през огъня да ставам завършена
и способна да заситя нечий ден.
А защо не и живот…….“
AntOurAge
