„- Обичахме се. Но нейните дяволи в комбинация с моите образуваха такъв ад, че можехме да разплачем и Данте. Все още я обичам, но видя ли я, бягам. Точно като дявол от тамян. Въпреки, че тя не е тамянът. Не, не! Тя носи в себе си липсващата част от моя ад.
– А къде е раят ти, Михаиле?
– Пак при нея. В първите няколко мига на срещата. Преди да са се надушили дяволите ни.
– Колко разстояние ви е нужно?
– Живот…Живот и половина…“
Мария Лалева, „Живот в скалите“
