Чувстваш ли, че нещо те спира да преследваш живота си? Сякаш макар всичко да е наред има нещо, което те блокира да разгърнеш пълния си потенциал? Вярвам, че всяка душа идва тук с причина. С посока. С нещо, което е само нейно — мисия, която придава смисъл на живота.
И когато сме далеч от тази вътрешна посока, усещаме липса, объркване, неспокойствие. Вселената започва да ни дава сигнали — понякога нежни, понякога силни, че пътят, по който вървим, не е съвсем нашият.
В работата ми често виждам хора, които имат “всичко” – стабилност, сигурност, дори успех… и въпреки това не се чувстват живи. Може би и ти ще разпознаеш себе си в някое от тези усещания, които подсказват, че не следваш мисията си:
🔹 Постоянно се стремиш да угодиш на другите, но забравяш за себе си.
Кога за последно си посвети ден или дори няколко часа, само за своите желания? Кога последно послуша мечтата си, без да я съдиш?
🔹 Не спираш да обвиняваш другите за това, което ти се случва.
Но пътят към мисията минава през поемане на отговорност. Не за вината, а за избора как ще реагираш.
🔹 Често се оплакваш и виждаш само трудностите.
Това е разбираемо, но и сигнал, че си изгубил връзката със своята вътрешна сила и творчество.
🔹 Страхуваш се от провалите.
А истината е, че провалът не е обратното на успеха. Той е пътят към него.
🔹 Не предприемаш стъпки. Стоиш, чакаш, но нищо не се променя.
Мисията не се разгръща в застой, а в постоянно движение. Застоя отнема повече енергия от движението.
🔹 Задържаш се в миналото — към хора, ситуации, вярвания, които вече не ти служат. Но за да има място за новото, старото трябва да си тръгне.
Ако усещаш, че си в застой и искаш да направиш първата крачка обратно към себе си, те каня да се включиш в едно пространство, в което ще изследваме заедно какво ни пречи да се свържем с мисията си и как да започнем да я живеем. Виж събитието в коментарите и ми пиши защото ❤
…Мисията не е нещо, което намираш. Тя е нещо, към което се завръщаш. 🌿
