Когато ти е най-трудно, смири се. Замълчи. Затвори очи. Дишай.
Ще мине и това… След него може и да си различен. След него със сигурност ще си различен. Но какъв ще излезеш от цялата тази ситуация, е в твои ръце. Дали ще си смазан, с махмурлук, загубил всякаква вяра в живота, озлобен. Или ще избереш да скочиш отвъд себе си. Да прогледнеш за невидимото. Да станеш по-силен. По-добър. По себе си.
Когато ти е най-трудно, върви, не спирай. Не затъвай в болезнените обстоятелства на настоящето. Не буксувай на едно място твърде дълго. Продължавай. Вярвай в новия изгрев. Поплачи. Изкрещи го. Освободи.
Всичко минава. И хубавото. И лошото. Накрая оставаш само ти. Гол. Такъв, какъвто са те направили обстоятелствата. Такъв, какъвто си позволил да те направят обстоятелствата.
Когато ти е най-трудно, продължи. Към себе си. Към новото утро, което ще те завие отново с шала си от светлина. Към Бога, който носиш в душата си.
Моника Василева
