Всичко в земния живот е преходно. Това ни показва живописната алегория на италианския художник Помпео Батони, „Времето повелява старостта да унищожава красотата“, нарисувана през 1746 г.
Крилатият старец-време, еднолично владеещ пясъчният часовник, сочи красива девица. През тясното гърло от горния съд песъчинките неусетно са изтекли в долния, което означава, че мимолетното време на младостта изтича.
Сивата, отмъстителните старица олицетворява старостта. Сбръчканата ръка се протяга към лицето на красавицата, бърза да постави първата бръчка – нейния неизменен печат. Момичето се дърпа гнусливо, иска да избегне досега.
Зад гърба на младата героиня се вижда южен пейзаж, в центъра расте силно дърво. Зад раменете ѝ се крие само студен надгробен камък върху, който има счупен, съхнещ клон.
Така неизбежно ще увехне и младата плът и ще отиде в смъртен мрак.
