Тиха юлска сутрин е. Събуждам се рано и се подготвям за работния ден, докато Йоан спи. После подготвям и раницата му за занималня и отивам да го будя. Нарочно с мен взимам втори том „Български народни приказки“. Събуждам го с усмивка, милувки и целувки, и му показвам новата книжка. Следва шоково подскачане от леглото, отчаян поглед и дълъг, тежък разговор… Ето така беше:
– Съсипваш ми живота с тези книги, нарочно го правиш, нали? Искаш да съм разстроен, отчаян и да не съм щастлив през първата ми лятна ваканция, през която си ме натирила на занималня!
– Искаш ли да те натиря при баба ти и дядо ти в София?
– Не! Те са много възрастни и не могат да се справят с мене! Пък баба ми от Варна е болна и се грижи за старата ми прабабичка! Вуйчо ми пък ще ме набива поне по един път на ден, след като ме види, че се въргалям с двете ловджийски кучки по земята или в градината! Изключено просто!
– Ами да те изпратя на баща ти в Бразилия тогава?
Мисли, мисли и го измисли: – Океанът е бурен, често има мъртво вълнение и има акули! Как ще ходя на плаж, да ме изядат акулите ли искаш, или само да се пека и да чета, докато баща ми си пие биричката? И искаш да умра от глад, така ли? Или да отслабна и да ми падне хемоглобинът, така ли? Той две яйца не може да изпържи, какво ще ям при него, а?
– Има готвач той на саплаера, не бой се!
– Ама баща ми каза, че е бурен океанът, че много клати и че минават около опасни райони с пирати! Освен това му се е наложило да пази 2 надуваеми лодки, пълни с бежанци и да изражда бежанка, започнала да си ражда бебето в лодката! Отпада като вариант! Измисли друго нещо, с което да се отървеш от мен! Ако искаш ще живея на боклука или ще скоча от терасата!
– Без драми, много те моля! Трябва най – сетне да проумееш, че светът не се върти около тебе и че трябва да четеш и пишеш и през ваканцията!
После му обясних, че всичкото му наследство (най-любимите му играчки) ще отидат при братовчедите му и той се отказа да се самоубива…
– Поне ме изчакай да стана на 18, моля те! Сам ще си замина тогава. Взимам си раницата, даваш ми малко пари, за да не гладувам, докато си намеря работа и ще си живееш живота!
– И каква работа ще си намериш, Йоане?
– Рибар ще ставам!
После стана, затръшна вратата и се обади на майка ми.
– Бабо, пък дъщеря ти ме тормози и не ме иска!
Последва разговор и с майка ми, която се опитваше да го защитава…
И всичкото това заради един том „Български народни приказки“, представяте ли си!!!
И викам си на ум после… какво ли ме чака още… 😃🤦♀️🤣