ТОЛКОВА ИЗТЪНЧЕНО !
Намерих тези поетични строфи в една наша народна песен. Изумителни !
Случаят е драматичен: двама левенти искат ръката на хубавата Димана. Тя вече е направила своя избор и кани двамата в дома си, за да им го съобщи. Води ги в своята светая светих – моминската градинка. Те – резтреперени, тя – богоравна. Откършва цвете, увива китка и я подава на…
Вземи , Иване ,тъз китка
на Георги да я подадеш,
че с него няма да се вземеме…
Каква изтънченост на жеста ! Какво благородство на чувството : вярност към избраника, но и последна милост към сърцето на отхвърления !
Поезия на духа ! Много преди Пушкин ! Много преди Байрон !
Поклон, поете народен ! Признанието за твоя талант лети в космоса!
