Някой си тръгва, обиден от някого.
Всичко непито – платено.
Губят се в тъмното късните влакове
и не пристигат навреме.
Ти си пътувал в едно от купетата,
сричал си нерви и релси.
Всичко недадено всъщност е взето.
Помниш ли ти колко взел си?!
Чакаш подутите вишневи облаци
да сиропират земята.
Колко неща ще очакваш в живота си!
Колко неща теб ще чакат.
Този живот е едно разминаване
между представа и същност.
Тези, които си тръгват – остават.
Други са там. А се връщат.
Губят се в тъмното късните влакове.
Само надеждите светят.
Някой пътува със прошка към някого.
Колко скъп стана билетът!
М. Спасов
