,,Бабо …свако почина…,,
,,Чедо, това е…. живот. На кой, колко е писано, драснато…,,
,,Да, ама бабо, той беше още млад.,,
,,Аааа….чеде, за тука няма ред. Господ си знае….Само той знае, колко зехтин е налял в кандилото…
Всички тука, ке дойдат…. Ама човек си мисли, че ще е вечен…. И трупа, ли трупа. Къщи, коли…
все за много пари мечтае. Все да е по- горе от другите…От комшията, да е по – добре… И от приятела дори…
Работи, блъска цял живот, за една станиолена обвивка…. Да блести… И за един костюм…
,,Как, за един костюм бабо? Нали каза, за къщи, коли, пари?,,
,,Ха, ха, ха…. Ами всички отиваме там, от където ни е създал всевишния…. В пръстта… Нищо не вземаме … само един костюм. Е това е човека… Вместо, да храни душата, той си храни само егото с разни джунджурийки…
,,А, как се храни душа, бабо?,,
,,Как, ли? Много лесно… ама човека не го разбира… Все търси щастието… Не знае, че то е в него. Не знае, че това, което има трябва, да му се радва, а не да иска повече и повече… Неблагодарен е човекът… най-вече към себе си!,,
