Не го гледай в очите – правИ се на важна. Вирни си носа, качвай се на токчетата, и гледай през хората, покрай които минаваш. Направо, ако питаш мен, подминавай ги все едно не са хора, а гари.
Винаги, когато понечи да ти се усмихне или да те поздрави, отмествай отегчения си, силно гримиран поглед.
Интересувай се само от себе си. Не го забелязвай. Демонстрирай лъскавата си визия, модерната си кола, високоинтелигентния си нрав – подчертавай ги със засукани фрази и липса на диалект. Покажи класа!
Никога не позволявай да те изпращат до вратата на автомобила ти, кажи, че някакъв си порой няма да те стопи.
Настоявай, че можеш и сама – че нямаш нужда от кавалер, че сервиза е гаранционен, че имаш бивши колеги архитекти, които ще ти препоръчат на-баба-ти-хвърчилото, и управляваш целия си шибан свят сама.
Стой изправена.
Слагай хиалурон.
Тренирай като ненормална.
Трий си спиралата. И внимавай да не ти паднат миглите.
Запиши второ висше.
Научи чужд език.
Прави се, че си повече мъж от мъжете.
Прибирай се капнала.
Плачи безутешно.
На никого не казвай, че те е страх.
Че мразиш самотата си.
Че нещо ти липсва.
И ти ще си намериш майстора, не бой се.
Накрая, застанала пред някоя локва, търсеща обецата, която си изгубила, виж че чифт очи внимателно оглеждат локвата заедно с теб.
Подават ти обецата
Ето -Намерих я.
Ето – намерил те е.
Вдигни глава.
„Щрак“
Нататък всички го знаете.
Той е- същия.
Не, не бъркаш. Виждала си го някъде…
Виждала си го от нивото на вирнатия си нос. От висотата на отегчения си поглед.
От ръста на егото си.
Става точно за 15 секунди. После си като ням. Хората престават да са гари, виждаш ги. Ти преставаш да си влак. Слизаш на земята. Става ти студено.
Падаш.
Всеки-път-като-те-погледне-падаш – защото любовта те изравнява до човек.
Вече не си повече от останалите.
Вече си като всички.
Страх те е.
Залагаш всичкото си его.
Даваш се.
Казах ли ти – и ти ще ми кацнеш.
И ти ще се влюбиш.
Любовта не е полет. Приземяване е.
Eva Koleva
