ИСТИНСКАТА БАБА ИЛИЙЦА
Описаното в разказа „Една българка“ на Иван Вазов не е художествена измислица на автора, а реално случили се събития.
Този случай е записан навремето и още се пази в книгата на Черепишкия манастир „Пресвета Богородица“.
Пена, както е истинското име на баба Илийца и мъжът и Илия Цветковски са преселници в Челопек. Дядото на Илия дошъл по тия земи около 1780 г. от врачанското село Осеновлаг. Тръгнал уж на по-богата земя, но не случил – отвсякъде баири и чукари.
Илия бил овчар като своите предци. Най-напред построил къшла под връх Околчица, в която живеели и гледали овцете, а след години – и къща в Челопек.
В ония мъжки времена неписан закон било задоми ли се жената, да приеме за собствено малкото име на мъжа си.
Така, след като се омъжила за Илия, Пена станала Илийца.
Аз: и сега в Бургаско и Ямболско казват така на жените, даже неспомемавайки малките им имена : Минковица, Пенковица, Петровица и т.н. – например, баща ми имаше брат Петър, а жена му беше Злата, но от дете я знаех като „чина (жената на чичо) Петровица“ … Чак след време разбрах истинското ѝ име, защото внучката ѝ, кръстена на нея се казваше Златка 😍 .
А н дядо ми Димитър, след като почина, на жена му казвах „баба Дина“, а не „Димитровица“ ❤️
Тя била изключетелно работлива жена, не подгъвала крак от сутрин до вечер.
Била и много набожна. Когато поповете от Черепишкия манастир идвали в Челопек по кръщенета и сватби, отсядали в нейния дом.
Илия и Пена имали три деца – двама сина и дъщеря.
Синът им Иван също имал две момчета – Дано и Цено. Именно Дано е полумъртвото внуче, което баба Илийца носи в Черепишкия манастир в онази нощ, да му чете игуменът за здраве.
И което оживява, въпреки богохулната постъпка на Пена да открадне попско расо за бунтовника от разбитата Ботева чета.
Патриархът на българската литература Иван Вазов в разказа си произвежда Дано в „майор П.“, но в действителност воинската му кариера е по-скромна – бил е редник в армията, а след приключване на военната си служба се връща в Челопек и става овчар като дядо си.
През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Черепишкия манастир. Целта му е да научи повече за съдбата на Ботевата чета след нейното разбиване от турците.
В ханче на пътя местни хора му разказват за Пена Цветковска от с.Челопек, която наричали Илийца, на името на мъжа и.
С риск да живота си тя укрива Ботев четник.
Впечатлен от тази история, Вазов пише разказ, който е публикуван същата година в сп.“Българска сбирка“.
Заглавието е „Челопешката гора“, но по-късно го променя на „Една българка“.
Под това име разказът е включен в сборника „Пъстър свят. Разкази, спомени, драски, пътни впечатления“, 1902 г.
*
Източник: „Български писатели класици“ и „Библиотека DAS VIDA“
*
Снимка:
Пена Цветковска с внучето си
*
