Ненужен в Бургас
След дългото скитане по бургаските улици, един дядо и едно внуче седнали да си починат. Дядото попитал внучето:
– Кога ще се видим пак?
-Няма да се видим дядо…всичко свърши! Ти ще ходиш в старчески дом…
не знаеш ли?
– Не знам.
– Е, вече знаеш! Нищо ли няма да кажеш?
-Ще ти кажа, но първо ще те питам нещо.
– Питай дядо!
– Вярваш ли още?
– Как да вярвам, как? Ти знаеш ли колко плаках за теб? Колко се молих за теб? Колко нощи не спах – а съм още дете!
Защо обикаляхме църквите, защо палихме свещите, защо беше всичко…защо? Виж ни сега.Някой реши, че си вече…Ненужен!
Небето мълчи и храма мълчи.
Парка мълчи и морето мълчи.
Мълчат защото дядовци много!
Ако не си ти, ще е друг!
Друг ще запали свещичка във храма. Друг ще погали със пръсти морето.
Друг ще поседне за малко във парка. Друг ще помоли за помощ небето.
А после и другите ще станат ненужни!
Дядото поклатил глава и казал:
– Не са ни виновни…
Небето
Храма
Морето и парка,
нека не търсим вина!
Само те моля – не оставай без вяра,
само те моля това!
Пак ще се скитаме по бургаските улици,
пак ще откъснем за мама цветя!
Само те моля – не оставай без вяра,
само те моля това!
Пак ще подскачаме боси по пясъка,
пак ще целува морето брега!
Само те моля – не оставай без вяра,
само те моля това!
– Добре дядо, добре. Не стискай толкова силно ръката ми, ще я счупиш!
Ще извикам и Бог ще ме чуе,
с моя детският глас:
Ако може да няма – ненужни,
поне във Бургас,
поне във Бургас!
С.Хамзов
